Петко Петков, "Галъп": Предстои връщане на фокуса към човека, а не върху крайни и либерални идеологии

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 14 януари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство утре, 15 януари, от 12:00 ч. Радев забави връчването на папката, за да даде шанс на партиите да продължат с преговорите. Очаква се да бъде съставено четирипартийно мнозинство, включващо ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата в парламента на Ахмед Доган - "Демокрация, права и свободи - ДПС" с общо 126 народни представители. 

"Имаме основания да смятаме, че с много голяма доза вероятност съвсем скоро ще имаме редовно правителство, което отдавна не ни се беше случвало", прогнозира в "Посоките на делника" д-р Петко Петков, изпълнителен директор на агенция "Галъп Интернешънъл Болкан" и добави, че от действията на бъдещия кабинет ще зависи каква ще бъде продължителността му:

"Ако бъдещето хипотетично правителство започне наистина реформи, които са наложителни, може би би се харесало повече на хората и би издържало повече време. Ако това правителство бъде създадено само за да генерира власт и да упражнява власт без да извършва необходимите реформи, то много бързо общественото мнение би станало негативно и неговото съществуване би станало безсмислено. Т.е. ако бъдещото правителство е по-реформаторски настроено, то ще изкара много повече време (дори и цял мандат), въпреки че в българската политическа реалност една или две години вече е нормален период."

Според социолога очертаващата се коалиция не може да се определи като безпринципна.

"Коалициите се основават на определено споразумение. Ясно е, че това са различни политически субекти, но практиката в политиката е основана на такава логика - подписва се и се спазва споразумение, когато тези различни партии, понякога дори и врагове на политическия терен. По този начин освен че държавата върви напред, тези политически формации не губят своята идентичност. Тук по-скоро българските партии попаднаха в капана на своето агресивно говорене, за да се харесат на своя електорат, и това сега виждате как им изиграва лоша шега. Много обиди казаха помежду си, така че сега е по-скоро моментът да притъпят разговорите с негативни окраски и да започнат да работят по същество за българското общество. Българските граждани биха толерирали такъв тип поведение и ако, въпреки че са различни като формации, работят заедно за реализирането на определени политики, българското общество би дало доверие на такъв тип правителство без значение колко са различни тези формации."

Партньорите на ГЕРБ-СДС в предишното редовно правителство Продължаваме промяната - Демократична България този път се очаква да останат в опозиция.

"Ще бъде интересно как ще се оформи опозицията в 51-вия парламент, защото в последните години като че ли не е много ясно кой е опозиция и кой управлява. Сега, когато вече ще имаме ясна и обособена политическа власт, ще бъде интересно как ще се обособи и опозиция. ПП и ДБ като че ли избраха да бъдат в опозиция, това понякога е по-лесният вариант. По-лесно е да се критикува отколкото да се правят градивни неща. Ще бъде интересно за наблюдение поведението на опозицията - дали тя ще генерира някаква енергия, желание за промяна, за протести", смята Петков. Според него в момента няма протестна енергия и мобилизация в българското общество:

"В момента няма енергия за протести, защото икономическото състояние на обществото е стабилно. Хората разполагат с определени доходи. Второто нещо е, че почти всички политически субекти освен че се обругаваха и бяха един срещу друг, се оказа, че за около 4 години почти всички управляваха заедно един с друг. Това също намалява от протестната енергия, защото българските избиратели не могат да се ориентират кое е добре и кое - лошо. Объркването от тези 4 години на политическа криза сега води до успокояване сред българското общество. Може би сега, когато ще имаме ясна опозиция и ясно управление, вече може да се структурира енергия за протести, но засега не са налични и не биха се случили."

В момента парламентарните сили са разделени на две основни групи - тези, които искат да участват в управлението и настояващите за нови избори.

"За ДПС-Ново начало е по-добре да се отиде на бързи предсрочни избори. Формацията около Ахмед Доган пък не иска нови избори, защото смята, че ще намали своята електорална тежест. "Възраждане" също би предпочела да има предсрочни избори, защото може да генерира протестна енергия. Тези, които желаят да участват в управлението, искат да има определена стабилност, а останалите, които ще се моделират като опозиция, желаят предсрочни избори, защото смятат, че това ще донесе дивиденти за тях, но това, както винаги в българската политика, е сметка без кръчмар."

Ако първият проучвателен мандат бъде върнат неизпълнен, няма да има правителство и с останалите два, смята още изпълнителният директор на "Галъп Интернешънъл Болкан".

"Когато депутатите почнат да се карат помежду си, няма нещо, което може да ги обедини. Сега за първи път ни се случи да имаме такава енергия - политиците да разговарят по същество  и да обявят определени неща едва след като са се договорили, което е много важен сигнал. Нашата практика показва, че при следващите мандати започват спекулации и опити на партиите да извлекат повече дивиденти с мисъл за предстоящи избори, а това не води до никакъв съществен разговор. Виждаме, че сега енергията с първия мандат е доста добра и мисля, че още с него ще се стигне до редовно управление."

Винаги е по-добре да имаме редовна власт, категоричен е социологът.

"По този начин държавата започва да работи на други обороти. Когато имаме служебни правителства, държавата не работи на необходимата скорост. Особено за държавната администрация може да кажем, че леко понякога се успива и не е толкова енергична колкото при редовна власт. Винаги, когато има редовна власт, било тя и коалиционна, е много по-добър вариант поне докато се види дали може да генерира определени политики."

В българското общество има сравнително високи очаквания за положителни промени за Европа и България от политиката на новия американски президент Доналд Тръмп. Така мислят близо една трета от респондентите - 30,4 %, участвали в проучването. експресно национално представително проучване на „Галъп интернешънъл болкан", проведено в периода 8-12 януари 2025 г. с телефонно интервю на 800 пълнолетни граждани. По около една четвърт е делът на онези, които имат очаквания за негативни промени - 24,4 % или смятат, че новият управленски екип във Вашингтон няма да донесе съществени промени за нашата страна и европейските партньори - 25,6%. 

"Старите политики, които се водеха досега, като че ли с избирането на новия президент в Америка ще трябва да приключат и да започне събуждане в ЕВропа, да започне по-прагматична политика, а не, както досега, основана на някакви заучени фрази, зелени сделки, полова идентичност... Вече ще се говори за по-съществени неща - как хората да живеят по-добре, цените да са по-нормални, откъде да се намира газ. По-битовите теми ще влязат в обществения дневен ред и на политиците в Европа. Това отнема време и е съпроводено винаги с напрежение и очакване. Това е някакъв междинен период, който бързо ще се нормализира. На Европа и България им предстои нормализиране и мисля, че ще бъде за по-добро."

Петко Петков обясни, че българските политици трудно се ориентират в новите реалности.

"Както обикновено, по български се опитваме да сменим посоката и да взимаме понякога доста кардинални завои. Няма осмисляне какво предстои и какво ни очаква. Има един селски тарикатлък. На българските политици и досега им беше доста трудно да се справят с конфронтацията заради войната в Украйна, защото балансирането между Изток и Запад беше почти невъзможно, а сега с процесите в Америка се увеличава с още един фактор и ще стане все по-трудно на българските политици да се нагаждат в новата обстановка. Ще трябва да изграждат абсолютно нов подход  към поведение и политическо действие, което досега не им се е случвало."

Случващото се в международен план и на политическата сцена у нас е оптимистично, смята още политическият анализатор:

"В света предстои нормализиране и връщане на фокуса към човека, а не върху крайни и либерални идеологии. Връщане към идеята, че човекът е важен и че политиката трябва да помага на хората да се чувстват по-добре, да живеят по-добре. Такива резки промени в една или друга посока не стават без жертви и без болезнени сътресения, но съм по-скоро оптимист за новия свят, който ни очаква."

Повече - в прикачения звуков файл.