Враца почита Мистер Сенко и магията, която завладя света

Зад илюзията на славата на почетния гражданин на Париж, София и родната Враца, признат по цял свят за велик фокусник - Мистер Сенко, стоят трудът, усърдието, куражът и широката душа на врачанина Евстати Карайончев.

С изложба и спектакъл врачани ще отбележат 120-та годишнина от рождението на емблематичния си съгражданин. Проявите започват днес, в деня на рождения му ден.

"Всичко съм вършил със сърцето. Да не беше тази публика, аз няма да съм Сенко!"

Без илюзия това е той - фокусникът, който си тръгва от сцената без глава или пък, пак там, разрязва жена с циркуляр пред смаяните погледи на публиката. Признанието за  изкусните му номера е не само у нас, но и по света.

"Погледнете колко дипломи – европейски и български! И колко са ордените – български и европейски!" - Златният фонд на БНР пази и други звукови свидетелства за таланта на един от най-даровитите родни фокусници за всички времена. Виртуозност, която може да създаде зрителна илюзия дори без картина.

"Само от туй разбирам – от илюзии и фокуси. 50 години кола карам. Питай ме нещо по колата, хабер нямам – като се повреди, има си майстори. Аз знам да карам и карам по-бавно: всички ме надминават и после се натрупали, че се изтрепали. Но дай да спорим за фокуси! От друго понятие нямам!"

Едва ли масовата публика има понятие кой е Евстати Христов Карайончев от Враца. Мистерията разбулва Мая Антова, историк в местния музей.

Той е роден през 1905 г. в семейството на ветеринари. Семейството отива да живее известно време в Хайредин, където преминават първите години от живота му.

"Не е бил особено добър ученик. Неговият баща участва в Първата световна война и загива на фронта. Когато семейството е било в мног отежко материално положение, е трябвало самият Евстати да реши какво да прави. Той отива на гара Мездра, качва се на един влак и заминава за София", разказва Мая Антова.

"Улицата, мизерията ме научи. 13-годишен дойдох в София, сирак. Спях на три стола и разнасях кафе в съда. И ме изпъди кафеджията на третия ден, че съм закъснял. Застанах пред цирка на "Пиротска". Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти, влезнах вътре. Свърши циркът и аз се скрих под местата да спя. Сутринта един мете и станах да му помагам. Така почнах в цирка", гласи документално свидетелство на Евстати Христов.  

Цирк "Добрич" открива хоризонта за професионалното му развитие. В началото бил момче за всичко. След 1923 г. обаче започват сценичното му обучение и развитие.

"Говорим за човек, тръгнал от много тежка среда, неблагоприятна. Още 20-те и 30-те, когато започват първите му самостоятелни изяви, той е направил впечатление с уменията си", очертава професионалния път на Сенко историкът Мая Антова. По думите ѝ, "само за няколко години успява да натрупа солиден ресурс от илюзионни номера, една част от които са си негови лични".

Започва от 5-10 минути и достига до 2 часа програма: със 7-8 илюзии и по 40 фокуса.

"Това, което е постигнал, не е илюзия, макар че го е постигнал чрез илюзията", отбелязва Антова.

Откъде идва "Мистер Сенко"? От плакат в Пещера, на който трябвало да бъде изписано "Мистериозният Сенко" – псевдоним, който той сам си избира. Тъй като на плаката няма място за цялата дума, остава само "Мистер Сенко", което се превръща в негова съдба.

През 30-те години вече е известен в цяла Европа. В Германия е много уважаван. Изключително популярен бил в кабаре в Берлин. Още преди Втората световна война вече е артистичен авторитет.

"Обиколих Канада, Америка, целия свят. С труд постигнах това, което не съм мислел, че ще постигна."

"Мистър Сенко е доста активен и в двата периода – преди и след 9 септември 1944-та. По време на Втората световна война придружава българската армия на фронта и изнася представления пред ранените войници, а парите, получени от тази му дейност, дарява на фронтоваците. Той е бил уникален родолюбец", допълва портрета му друг историк от Врачанския музей - Велик Клюнков.

След политическите промени Мистер Сенко продължава да работи. Той е бригадир по време на строежа на жп линията Перник – Волуяк и изнася безплатни представления. Дарява и средства за строежа на културни обекти и паметници.

"Дарява баснословни суми на сираци и хора в неравностойно положение", подчертава Клюнков.

"Хората ще забравят това изкуство", изказвал опасения приживе илюзионистът.

"Това изкуство дава удоволствие на трудовия човек, който блъска цял ден и търси развлечение. Винаги в джоба си имам 2-3 фокуса. Няма човек да не ме знае. Няма село и град да не съм минал. Ако вляза в сладкарница в София, всеки те кани на масата. Аз му направя някой фокус, иска да ми плати кафето. Викам му: Извинявай, не съм кръчмарски артист."

Край на кариерата си Сенко слага през 1965 г., чествайки 60-годишнината си. Тогава се явява за последен път на сцена.

Вярвал, че "човек трябва да знае кога да работи и кога да спре на висота".

Според историка Велик Клюнков Мистер Сенко ни оставя примера "как не трябва да се предаваш и въпреки всичко да останеш добър човек".

Това е Мистер Сенко, великият илюзионист, чието име и сега е на афиши в родната му Враца. Днес, когато се навършват 120 години от рождението му, в Регионалния музей в града ще бъде открит изложбен кът с негови вещи, дарени от снаха му Стефанка Сенко. Ще бъдат показани плакати за представленията му, някои от наградите му, документи и най-ценното - един от сценичните му костюми.

Следващия четвъртък ще има безплатен спектакъл под надслов "Мистер Сенко - легендата е жива". В него ще участват съвременни български илюзионисти. Специални гости ще бъдат Стефка Сенко и Михаил Вешим. Организаторите са предвидили и магичен базар.