Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нужна ли е повече свобода за учениците или напротив - дисциплина

Снимка: Радио Видин

Инстинктът на българите е за повече ред в училищата, сочи проучване на агенция „Мяра“. Според него, 84% са за въвеждането на оценка за дисциплина, а 83% за цялостна забрана на мобилни телефони в училище. 72% подкрепят въвеждането на униформи навсякъде сред учениците, съобщи социологът Яница Петкова.

"Това, което показаха нашите данни, е едни обществени нагласи, свързани с искане за повече контрол в училищната среда, за повече дисциплина, по-консервативно отношение, което отразихме в нашето проучване.  Това, което се вижда в резултатите е, че по-младите възрастови групи се държат по-либерално, не са толкова крайни в нагласите си, но въпреки всичко, подобни мнозинства говорят за една цялостна подкрепа за повече контрол и по-голяма рестрикция в училищната среда. Всичките тези нагласи за необходимост от повече контрол и дисциплина се потвърждават и от един последен въпрос, който зададохме. Хората трябваше да посочат една измежду две опции - дали има по принцип повече свобода, повече творчество, дали да се набляга повече на индивидуалността на учениците, или пък да има повече дисциплина, взискателност към учениците и взискателност за уважение към учителите. Тук отново резултатите са еднозначни. 7% се обявяват за повече свобода и индивидуалност, 85% се обявяват за повече дисциплина и взискателност към учениците и уважение към учителите."

Според Яница Петкова, един от факторите, повлияли върху тези данни, е застаряващото население, което е критично към по-младото поколение, но има и други. 

За Радио Стара Загора министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира, че проблемът на българското образование е неспособността да направи прехода от 20-и към 21-ви век.  По думите му, в нормативната ни уредба има едно "залитане" към подкрепяща система, но в същото време няма как да има качествен учебен процес без дисциплина.

"Дисциплината е базово условие. Имаме система от санкции, но факт е, че, ако я погледнете, санкциите се налагат изключително трудно. На практика това, което се случва е, че много учители се отказват да налагат санкции, защото трябва да пишат. Има една сложна процедура, а отделно в по-големите градове, особено в София има и много случаи на обжалвания на санкции, което е абсурдно. Една забележка бива обжалвана от родителите. Родителите не приемат забележката. А няма система без санкции. Учителят няма друг инструмент, по който да въдвори дисциплина и той се чувства безпомощен, така че ние във всички случаи този проблем трябва да го решим." 

Според директора на Професионална гимназия „Професор д-р Асен Златаров“ във Видин Мариета Георгиева, моделът на класно-урочната форма на обучение не е по мярка на днешните ученици, откъдето идват и противоречията. 

"Резултатите от анкетата са разбираеми, защото е категорично ясно, че трябва да има промяна в дисциплината или по-скоро в организацията и случването на нещата в училищата. Сега по отношение на това дали  трябва да има оценка и как точно се интерпретира понятието дисциплина, вече нещата са малко по-различни. Аз мисля, че постигането на ред и на работна обстановка в класната стая трябва да стане с промяна на много, много фактори, защото въвеждането на оценка за дисциплина категорично няма да промени по никакъв начин дисциплината. Така, както съществуването на скалата за оценяване е от 2 до 6, по никакъв начин не стимулира и не води до подобряване на резултатите на учениците, така че категорично оценка работа няма да свърши. По-скоро е въпрос на обединяване на учителската гилдия, на родителите, на обществото като цяло в това каква трябва да бъде ситуацията в класната стая. Какво трябва да се случва. За мен категорично оценка няма никакъв смисъл. Просто ще хвърлим много усилия в грешна посока, но трябва да се намери обществен консенсус как трябва да изглежда образованието, системата на образование. Няма да постигнем кай знае каква промяна, ако не променим изобщо концепцията - какво правим в класната тая, какво очакваме от всяко дете. Може би трябва да променим принципно и начина на оценяване. Не говоря за дисциплината, а за оценяването на резултатите. Не би следвало моментното оценяване да бъде мотивацията. Мотивацията трябва да се създаде, да се търси и намира в личностното развитие, в напредъка на всяко едно дете. Вместо да вървим в посока на още и още оценки, трябва да променим концепцията и философията на образованието, за да има стремеж за развитие на всяко едно дете. Ученикът трябва да усеща, че неговият напредък е резултат от положените усилия, от неговите таланти и да се развива в тази посока, в която може да даде най-много от себе си."

Проблем за усвояването на знанията и дисциплината в училище е и екранната зависимост, но само забраната им в училище едва ли ще е сериозен скок напред, коментира Мариета Георгиева. 

"Дори ние променихме нашата политика. В началото смятахме, че все пак има възможност да се използват и технологии чрез телефона за различни реакции, тестове, анкети и други такива дейности, обаче установихме, че в момента, в който телефонът е в ръката на детето, то просто инстинктивно, то просто бързичко минава и през всички други такива смущения в информацията за часа, които то ежедневно използва."

Ученици коментираха, че идеята да не ползват мобилни телефони в училище, може и да е приложима, но въвеждането на оценка за дисциплина е вече прекалено.

"Понякога има полза от телефоните, но понякога не и пречат. Не е лоша идея да не ги ползваме в училище. Въвеждането на оценка за дисциплина е прекалено. Едно дете може да знае, да е умно, но да се е е държало невъзпитано в час и да му напишат оценка. Това разваля и отношенията с родителите."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00