"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Първата неделя на Великия пост се нарича неделя на Тържеството на Православието – победа на Православието над лъжеученията и в частност над иконоборческата ерес. Иконоборците, отричайки почитането на иконите и свещените изображения, отричат най-главния християнски догмат – догмата за въплъщението. Отричат това, че всемогъщият Господ станал съвършен, реален човек, станал осезаем и описуем. Именно затова ние имаме право да Го изобразяваме на светите икони. В този ден ние се покланяме на образа на Христа Спасителя.
Чинът на Тържеството на Православието бил установен във Византия през 842 година, в първата неделя на Великия пост. Възникването на чина Тържество на Православието е историческо. Императорът и държавата в негово лице се стараели да подчинят на себе си Църквата, да подчинят религията, т. е. да използват Църквата за своите идеологически държавни цели. Църквата, макар и да почита държавната власт, но не се намира в зависимост от нея. Императорът искал със своята власт да забрани почитането на иконите, по силата на своите убеждения, на своя мироглед, политически настроения. Но Църквата пази вярата на своите отци и не зависи от силните на този свят. Църквата трябва да свидетелства за себе си пред обществото и да свидетелства гръмогласно, тя не трябва да се превръща в опаковка на властта. Ето този е постулатът, за който ще свидетелства Православието в своето Тържество. Към този период Църквата вече е определила основите на своето вероучение и основите на своето битие, т. е. догматическите норми, законите на нашата вяра и нравствените норми за това как трябва да живеем във вярата. Отстъплението от тези закони води към разпад, към грях, към унищожение на нашия духовен живот. И историята потвърждава това. Същото такова иконоборчество - запланирано, планомерно, целенасочено унищожение на християнството, е имало и в нашата страна. Няколко поколения хора са израснали в богоборчество. И днес в деня на Тържеството на Православието ние се молим за всички отпаднали от вярата, отпаднали от истината, молим се Господ да им даде дар на покаяние, защото без покаяние няма спасение. И ето Църквата ни казва: "Придобий мирен дух, влез в себе си". Ето позицията на християнина, която трябва да бъде днес в съвременното общество, позиция на воина Христов, от която се разпръскват всички дяволски козни.
До ден днешен нашето общество не е принесло покаяние за богоборчеството. А без такова покаяние за нас няма бъдеще. Църквата свидетелства за това в чина Тържество на Православието, наричайки нещата със собствените им имена - зло и добро, християнство и псевдо-християнство. Църквата ни говори, че не е възможно никакво свидетелство за истината без лично покаяние, без нравствено очистване. Ако ние сами не съответстваме със своя живот на тези християнски принципи, които ние проповядваме, то и нашата проповед ще бъде мъртва. Затова в дните на Великия пост целта на нашия духовен подвиг – това е обожението, ние трябва посредством покаянието да възродим в себе си образа Божи, сами да станем икона, на която да бъде изобразен Христос Спасителят, да бъдем християни в пълното разбиране смисъла на тази дума. И Господ ще ни даде най-голямото оръжие за укрепване на нашата вяра и в нашата духовна борба – това е молитвата. Да застанем на молитва и Господ ще ни помогне!"
Архиепископ Артемий /Кищенко/
В рубриката "Съвременна Библия" – Джеймс Харисън е гражданин на Австралия. Наскоро почина, достигнал 88-годишна възраст. Всички медии го определяха като "спасител". С какво е заслужил тази почест? Джеймс бил дарен от Бога и щедро дарил хората! Мисля, че в тази формула всеки от нас може да се превърне в един малък спасител. А светът ни отчаяно се нуждае точно от тях – от хората като г-н Харисън.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..