Читалището в Мокреш издирва книгата за историята на селото

Снимка: радио Видин

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 07.03.2025

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Един ден преди 8 март екипът на Радио ВИДИН гостува в село Мокреш, община Вълчедръм.

Разположението му е благоприятно - намира се в долина, на 19 км от Лом, на 7 км от Вълчедръм, на 50 км от Монтана. Землището заема близо 60 хиляди декара земя, които се обработват от големи арендатори. По-голяма част от нивите са на местните хора, които получават рента в края на годината. Не случайно се казва, че най-ценното и днес си остава земята.

Селото се създава около 1830 година. В миналото е било доста голямо, като хората са работели основно в ТКЗС-то. Отглеждали са се животни, овощни дръвчета, зеленчуци.

Селото има собствено селскостопанско летище. Днес жителите са около 600. Преобладават възрастните хора. Повечето местни са безработни, живеят на социални помощи, през лятото пътуват до чужбина, за да работят.

Има няколко английски семейства, които живеят в селото.

Основният проблем е безводието в селото и той съществува от години.

Секретарят на читалището в селото Зоя Сотирова издирва книгата за историята на населеното място, която е изгубена. Изданието е особено ценно за културното средище.

"Опитваме се да намерим книжката "История на село Мокреш", за да може да я преиздадем. Нямаме я в читалището, някой я взе и не я върна. Имахме само един екземпляр. Затова си търся тази книга, за да я преиздадем отново. "

Зоя Сотирова разказа за живота в селото:

"Хората напускат масово, няма прехрана тук. През 2008 година е затворено училището... Днес сградата се руши. Имаме църква "Свети Никола" . Съборът ни е на 23 май, през 1856 година е осветена сградата на църквата и затова съборът ни е на тази дата... Църквата в Мокреш е обявена за паметник на културата. Днес съборът ни се отбелязва и тогава селото се пълни с народ и ни е драго на сърцето."

Народно читалище "Живот" в миналото е било жизнено, дейно, с много групи, певчески и танцови, днес продължава своята дейност в по-малък обем.

"Сградата на читалището е най-голяма. 1906 година е построено и първата поставена пиеса е "Ивайло" през 1907 година. Имало е женски и детски певчески хорове, оркестър, за съжаление, днес няма нищо. Трудно се събират децата, както и възрастните, има апатия към културните дейности. Имаме две групички с децата - коледари и лазарки."

Поп Пунчо от село Мокреш съставя дамаскина "Поппунчов сборник", съдържащ едно от първите копия на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав. И всичко върху нея - шарки, чертици, резки и точици е изкусно извезано от самия поп Пунчо. Сборникът е изключително добре запазен външно.

Има паметна плоча в памет на поп Пунчо, поставена е от учителското семейство Богданови от село Мокреш.

На площада в Мокреш седят десетина мъже, пият кафе, пушат и обсъждат темите на деня и това, което ги вълнува. Разказват с болка за своето село, което според тях няма никакво бъдеще. От 6 500 жители в миналото днес са около 600. Няма работа, няма перспектива, няма училище, няма старчески дом, за който се е говорило, че ще бъде направен в сградата на училището. Всичко, което е давало поминък, е разрушено и дотук.

Смятат, че ако се премахнат социалните помощи ще намалее раждаемостта сред необразованите:

"Как се живее? Не е много добре като без работа, без пари. Никаква работа няма... Някога имаше четири стопански двора... Хора няма... Няма нито млади, нито стари хора... Моите деца са из България, никой не е останал тук... Идват си един път в годината... Някога това беше най-хубавото село... Сега бабичката спи и през нощта ѝ крадат кокошките... Полицаят идва един път на три месеца... Няма как да се оправи това село... Всичко ни липсва, може много неща да се направят."

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Читалището в Мокреш издирва книгата за историята на селото

Галерия

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Расте ли покупателната ни способност?

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Село Чирен: Заедно можем повече!

За БНР

Радио Видин