Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Снимка: Радио Видин

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио. Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива "Подкрепи една мечта". 


"Обмислям да запиша педагогики в Софийския университет и няколко икономически в УНСС и се надявам да открия пътя си по време на процеса.“


Освен за матурите, които предстоят, Огнян се готви за национално състезание по барманство, което ще е през април. Научил се е да не се предава и знае, че всеки проблем има решение.


"Завършвам Професионалната гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев" и след това плановете ми са да замина за Пловдив, специалност "Туризъм" отново да продължа. Един ден мечтата ми е да имам собствен хотел във Варна."


Марио ще остане във Видин и вече търси работа. Надява се да е в кухня, но би приел да започне и друго, защото има разходи, които сам ще посреща. 


"Надявам се да си намеря работа като готвач или нещо подобно. Тук искам да съм си, близо до приемните родители. Както те са ми помагали, така и аз да им помагам."


Деница, Огнян и Марио да сред хилядите млади хора, които сега завършват училище, растат без биологичните си родители и имат нужда на подкрепата на обществото,  за да продължат да се справят.


С приключването на социалната услуга, приключва и ангажиментът на държава към младежите, които излизат от приемни семейства, казва Цветелина Милославова, приемен родител на Огнян и координатор на Националната асоциация за приемна грижа за област Видин. 

"Тия деца се превръщат в една папка, затворена, която отива в архив. Много грубо го правя това сравнение, но е наистина така. Надявам се общината и институциите, държавата, да проявят разум и да предоставят на тези деца малко повече сигурност в живота, защото те имат нужда от това нещо. Излизайки от нас, в никакъв случай няма да бъдат зачеркнати от нас, те си остават наша грижа и занапред, но ние поемаме грижата за друго дете, евентуално друго настаняване при нас и съответно вече нещата не стоят толкова лесно. Самите деца се усещат като тежест за нас, идвайки ново дете. Така че много ми се иска наистина общините, институциите, да имат някаква грижа към тях, на тези, които остават в града, да им се предостави някакво жилище, възможност за някакви курсове, професионални, ако нямат работа, защото те от това имат нужда. Те не искат да бъдат издържани. Искат да живеят самостоятелно, но в началото имат нужда от подкрепата ни. За съжаление, това неглижиране доведе до случая, който съвсем наскоро беше в Кула. Това е младеж, който е искал самостоятелно да започне живота си, но не е бил достатъчно подготвен. Бил е, както го казват в "сивата част" – нито подкрепен, нито неподкрепен. Приемните родители са продължили да го подкрепят, но това не е било достатъчно. Търсейки работа това момче, на много места са му отказвали, защото е имал ТЕЛК, което е довело до принудата му той да живее в такава среда и да приключи по този начин..."


Младите хора не са подготвени да излязат от приемното семейство, в което са отгледани. Имат нужда от опора и гръб, казва Ванина Бойчева, приемен родител.

"Апелираме към всички, които могат да чуят това нещо. Едно дете, излязло от приемна грижа има нужда от дом, но повече има нужда от работа. Като казвам работа, тук не визирам само заплатата и работодателят да го вземе на работа. Визирам, че това дете отива в друга среда. Реализира се в друга сфера. Създава контакти. Изобщо създава среда за живот, както го правят всички деца, които завършват училище и се откъсват от биологичното си семейство. Тези деца не са по-различни. Да, ние никога няма да ги оставим, те винаги ще са добре дошли, но тук пак застава този моментът, че като се освободи приемното семейство, веднага се настанява следващо дете. Има достатъчно нуждаещи се деца. Приемното семейство започва да се разкъсва някак си и емоционално, и психологически, и финансово между това, което е тук и това, което е излязло. Не е достатъчно това, което бихме могли да даваме на децата си вече веднъж излезли. Не е достатъчно, защото това е голям човек вече, големи потребности, с големи нужди, с емоционални потребности. И смятам че би било добре, не са чак толкова много децата, които излизат от приемна грижа на 18 години и тръгват по пътя на живота си. Една Община би могла да направи нещо по този въпрос. Би могло да се предложи жилище на детето. Би могло да се предложи работа. Жалко е, че институциите изобщо не мислят в тази посока.


Каква помощ могат да получат младежите, докато успеят да организират живота си след приемната грижа, обяснява директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Видин Венцислав Боянов.


"Децата, които навършват пълнолетие или завършват средното си образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, напускат приемните семейства. Съответно социалните работници могат да окажат подкрепа на децата да бъдат регистрирани в Бюрото по труда и да им се предлага работа на пазара на труда. Съответно, те имат право на помощ по член 9 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане), размера на помощта е обвързан с линията на бедност. Друга подкрепа, която може да се окаже от страна на Дирекция "Социално подпомагане",  е да се изплаща наемът за общинско жилище, ако съответно общината им съдейства да бъдат настанени в такова общинско жилище и договорът е сключен задължително с детето, с лицето вече, пълнолетното. Тогава, при тези условия, ние можем да плащаме и наема на общинското жилище. В община Видин, в Комплекса за социални услуги се намира и наблюдавано жилище, което е също социална услуга, която е предвидена за такива деца, които навършват пълнолетие, остават без работа. Те там също могат да бъдат настанени за срок не повече от две години, като също трябва да продължават активно да търсят работа..."


Младите хора, които напускат приемни семейства, са обществена отговорност, но грижите за тях са сведени до нула. Оставени са сами да вземат решения, без да са подготвени за това, коментира изпълнителният директор на Националната асоциация за приемни грижа Александър Миланов. 


"Нищо не се случва с тези младежи, тъй като се предполага, че те са пълнолетни хора, които могат сами да вземат решения в живота си. Почти не познавам младеж в България, от семейство с един или двама родители, който на 18-ия си рожден ден да е е напуснал родното си семейство и да се оправя сам в живота. Разбира се, аз не казвам, че младежите трябва да останат зависими от родителите си до по-късна възраст, но е факт, че това напускане на семейството в България за така наречените нормални деца не се случва. То трябва обаче да се случи за децата, напускащи приемни семейства и домовете, бившите домове за деца. Това е малко притеснително, защото ние се намираме в ситуацията, в която тези младежи са уязвими и са оставени сами да вземат решения за неща, за които не са готови. Случаят с Мариян от Кула е изключително показателен."


Според Александър Миланов, най-уязвими са младежите с интелектуални затруднения, които излизат от семействата, защото те лесно могат да станат жертва на измама или друго престъпление. 


"По принцип би било редно, така е написано и по правилата, че младежът преди да напусне приемното семейство или институцията, би трябвало неговият социален работник заедно с приемното семейство, с Бюрото по труда, с още други организации да седнат заедно и да направят план какво ще се свърши с младежа, когато навърши пълнолетие."


По думите на Александър Миланов това не се случва. Вече пълнолетният младеж остава на добра воля в бившето приемното семейство или отива в някое от преходните жилища, каквито има в някои райони на страната. Третият вариант е младежът да продължи образованието си в университет и да живее в общежитие, но там не е освободен от наема, който се плаща. 


Децата, които напускат приемни семейства, годишно са не повече от 40 и не е трудно държавата да им помогне, са убедени от Националната асоциация за приемна грижа. Призовават да се поправи и още една несправедливост. 


"В Закона за социално подпомагане една от новите помощи, която се отпуска, е на младежи, напускащи центрове за настаняване от семеен тип, бившите домове. Младежите от приемни семейства не са включени в този списък на получатели на помощ след напускане на приемната грижа."


Децата, настанени в социални заведения и в приемни семейства, са с един и същи статут и не е основателно да се прави разделение, отбеляза Александър Миланов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00