Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Снимка: Радио Видин

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио. Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива "Подкрепи една мечта". 


"Обмислям да запиша педагогики в Софийския университет и няколко икономически в УНСС и се надявам да открия пътя си по време на процеса.“


Освен за матурите, които предстоят, Огнян се готви за национално състезание по барманство, което ще е през април. Научил се е да не се предава и знае, че всеки проблем има решение.


"Завършвам Професионалната гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев" и след това плановете ми са да замина за Пловдив, специалност "Туризъм" отново да продължа. Един ден мечтата ми е да имам собствен хотел във Варна."


Марио ще остане във Видин и вече търси работа. Надява се да е в кухня, но би приел да започне и друго, защото има разходи, които сам ще посреща. 


"Надявам се да си намеря работа като готвач или нещо подобно. Тук искам да съм си, близо до приемните родители. Както те са ми помагали, така и аз да им помагам."


Деница, Огнян и Марио да сред хилядите млади хора, които сега завършват училище, растат без биологичните си родители и имат нужда на подкрепата на обществото,  за да продължат да се справят.


С приключването на социалната услуга, приключва и ангажиментът на държава към младежите, които излизат от приемни семейства, казва Цветелина Милославова, приемен родител на Огнян и координатор на Националната асоциация за приемна грижа за област Видин. 

"Тия деца се превръщат в една папка, затворена, която отива в архив. Много грубо го правя това сравнение, но е наистина така. Надявам се общината и институциите, държавата, да проявят разум и да предоставят на тези деца малко повече сигурност в живота, защото те имат нужда от това нещо. Излизайки от нас, в никакъв случай няма да бъдат зачеркнати от нас, те си остават наша грижа и занапред, но ние поемаме грижата за друго дете, евентуално друго настаняване при нас и съответно вече нещата не стоят толкова лесно. Самите деца се усещат като тежест за нас, идвайки ново дете. Така че много ми се иска наистина общините, институциите, да имат някаква грижа към тях, на тези, които остават в града, да им се предостави някакво жилище, възможност за някакви курсове, професионални, ако нямат работа, защото те от това имат нужда. Те не искат да бъдат издържани. Искат да живеят самостоятелно, но в началото имат нужда от подкрепата ни. За съжаление, това неглижиране доведе до случая, който съвсем наскоро беше в Кула. Това е младеж, който е искал самостоятелно да започне живота си, но не е бил достатъчно подготвен. Бил е, както го казват в "сивата част" – нито подкрепен, нито неподкрепен. Приемните родители са продължили да го подкрепят, но това не е било достатъчно. Търсейки работа това момче, на много места са му отказвали, защото е имал ТЕЛК, което е довело до принудата му той да живее в такава среда и да приключи по този начин..."


Младите хора не са подготвени да излязат от приемното семейство, в което са отгледани. Имат нужда от опора и гръб, казва Ванина Бойчева, приемен родител.

"Апелираме към всички, които могат да чуят това нещо. Едно дете, излязло от приемна грижа има нужда от дом, но повече има нужда от работа. Като казвам работа, тук не визирам само заплатата и работодателят да го вземе на работа. Визирам, че това дете отива в друга среда. Реализира се в друга сфера. Създава контакти. Изобщо създава среда за живот, както го правят всички деца, които завършват училище и се откъсват от биологичното си семейство. Тези деца не са по-различни. Да, ние никога няма да ги оставим, те винаги ще са добре дошли, но тук пак застава този моментът, че като се освободи приемното семейство, веднага се настанява следващо дете. Има достатъчно нуждаещи се деца. Приемното семейство започва да се разкъсва някак си и емоционално, и психологически, и финансово между това, което е тук и това, което е излязло. Не е достатъчно това, което бихме могли да даваме на децата си вече веднъж излезли. Не е достатъчно, защото това е голям човек вече, големи потребности, с големи нужди, с емоционални потребности. И смятам че би било добре, не са чак толкова много децата, които излизат от приемна грижа на 18 години и тръгват по пътя на живота си. Една Община би могла да направи нещо по този въпрос. Би могло да се предложи жилище на детето. Би могло да се предложи работа. Жалко е, че институциите изобщо не мислят в тази посока.


Каква помощ могат да получат младежите, докато успеят да организират живота си след приемната грижа, обяснява директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Видин Венцислав Боянов.


"Децата, които навършват пълнолетие или завършват средното си образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, напускат приемните семейства. Съответно социалните работници могат да окажат подкрепа на децата да бъдат регистрирани в Бюрото по труда и да им се предлага работа на пазара на труда. Съответно, те имат право на помощ по член 9 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане), размера на помощта е обвързан с линията на бедност. Друга подкрепа, която може да се окаже от страна на Дирекция "Социално подпомагане",  е да се изплаща наемът за общинско жилище, ако съответно общината им съдейства да бъдат настанени в такова общинско жилище и договорът е сключен задължително с детето, с лицето вече, пълнолетното. Тогава, при тези условия, ние можем да плащаме и наема на общинското жилище. В община Видин, в Комплекса за социални услуги се намира и наблюдавано жилище, което е също социална услуга, която е предвидена за такива деца, които навършват пълнолетие, остават без работа. Те там също могат да бъдат настанени за срок не повече от две години, като също трябва да продължават активно да търсят работа..."


Младите хора, които напускат приемни семейства, са обществена отговорност, но грижите за тях са сведени до нула. Оставени са сами да вземат решения, без да са подготвени за това, коментира изпълнителният директор на Националната асоциация за приемни грижа Александър Миланов. 


"Нищо не се случва с тези младежи, тъй като се предполага, че те са пълнолетни хора, които могат сами да вземат решения в живота си. Почти не познавам младеж в България, от семейство с един или двама родители, който на 18-ия си рожден ден да е е напуснал родното си семейство и да се оправя сам в живота. Разбира се, аз не казвам, че младежите трябва да останат зависими от родителите си до по-късна възраст, но е факт, че това напускане на семейството в България за така наречените нормални деца не се случва. То трябва обаче да се случи за децата, напускащи приемни семейства и домовете, бившите домове за деца. Това е малко притеснително, защото ние се намираме в ситуацията, в която тези младежи са уязвими и са оставени сами да вземат решения за неща, за които не са готови. Случаят с Мариян от Кула е изключително показателен."


Според Александър Миланов, най-уязвими са младежите с интелектуални затруднения, които излизат от семействата, защото те лесно могат да станат жертва на измама или друго престъпление. 


"По принцип би било редно, така е написано и по правилата, че младежът преди да напусне приемното семейство или институцията, би трябвало неговият социален работник заедно с приемното семейство, с Бюрото по труда, с още други организации да седнат заедно и да направят план какво ще се свърши с младежа, когато навърши пълнолетие."


По думите на Александър Миланов това не се случва. Вече пълнолетният младеж остава на добра воля в бившето приемното семейство или отива в някое от преходните жилища, каквито има в някои райони на страната. Третият вариант е младежът да продължи образованието си в университет и да живее в общежитие, но там не е освободен от наема, който се плаща. 


Децата, които напускат приемни семейства, годишно са не повече от 40 и не е трудно държавата да им помогне, са убедени от Националната асоциация за приемна грижа. Призовават да се поправи и още една несправедливост. 


"В Закона за социално подпомагане една от новите помощи, която се отпуска, е на младежи, напускащи центрове за настаняване от семеен тип, бившите домове. Младежите от приемни семейства не са включени в този списък на получатели на помощ след напускане на приемната грижа."


Децата, настанени в социални заведения и в приемни семейства, са с един и същи статут и не е основателно да се прави разделение, отбеляза Александър Миланов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Железна очаква завръщането на младите

Екипът на Радио Видин гостува на село Железна, община Чипровци. Едно невероятно китно, красиво, подредено и чисто селце, което се е разположило в подножието на Западна Стара планина – от двете страни на река Огоста. Само на 2 километра е от общинския си център Чипровци и на 32 километра от областния град Монтана. Старото име на Железна е..

публикувано на 22.08.25 в 12:05

Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

В пет области в страната - Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян над 40 % от населението са пенсионери по данни на НОИ (Национален осигурителен институт) и НСИ (Национален статистически институт). Освен че рефлектира върху качеството на живот, застаряването поставя предизвикателства пред социалната система и икономиката на страната. В..

публикувано на 21.08.25 в 14:56

Повишават ли се доходите на работещите в Северозапада?

Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2025 г. e 2572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5,3%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21,2%, "Държавно управление" - със 17,9%, и "Добивна..

публикувано на 20.08.25 в 10:45

Ивайло Папов, "Възраждане": Това правителство е зловредно и трябва час по-скоро да си ходи

България и ЕС в момента "гледат през прозореца" какво се случва. Така коментира в "Посоките на делника" срещата между Тръмп и Путин народният представител от Враца от "Възраждане" Ивайло Папов и добави: "Европейските чиновници са модерни номенклатурчици, които водят Европейския съюз към много лош край, защото ЕС просто не е фактор в..

публикувано на 19.08.25 в 13:03
Любен Иванов

Любен Иванов: Трябва бърза промяна на ВиК сектора

Върху единен закон за ВиК работят няколко правителства. В последните 7 месеца този закон придоби определен нюанс, който му бе наложен от сегашните управляващи. Това, което се цели с него е първо, единна правна уредба на ВиК услугите. В момента те са разпръснати между няколко закона и няколко подзаконови нормативни актове. Цели се с един закон да..

публикувано на 18.08.25 в 15:14

Дава ли новият Закон за ВиК решение на проблемите в сектора

Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК . Това е един от очакваните резултати- синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Този закон е и опит да се решат някои от проблемите на ВиК операторите, които са от години. "ВиК операторите на практика са търговски дружества, които не могат да влияят на законодателството,..

публикувано на 18.08.25 в 14:33

Село Ошане - между природния рай и социалната изолация

И днес продължаваме да търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и западането на този регион, като дадем поредния конкретен пример с още едно село от него.  В рубриката "Добро утро, кмете" ще посетим белоградчишкото село Ошане . То се намира в Западния Предбалкан, край река Арчар, на около 12 км северозападно от..

публикувано на 15.08.25 в 14:30