Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

| обновено на 21.03.25 в 15:15

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион. 

В рубриката "Добро утро кмете", днес ще посетим село Шипот в община Димово. За него няма много информация, трудно може да се намери такава и в самото село, където са останали само няколко местни жители, плюс две новодошли ромски семейства. 

Помня един събор в това село, на който преди доста години имах възможността да присъствам. Площадът бе изпълнен с хора- на празника на селото специално бяха дошли гости от цялата страна. Свиреше музика, цареше празнично въодушевление, виеха се хора, деца тичаха навсякъде, за тях имаше  люлки, а по сергиите - най-различни лакомства. 

Във външните фурни, каквито тук имаше във всяка къща, се печаха цели агънца. На масата хората се хвалеха по колко домашни животни имат, с колко са увеличили кошерите си и колко мед са добили, с какво са засадили градините си и как са постегнали родните домове. В язовира, намиращ се точно до крайните къщи, плаваха ята гъски и патици, а районът наоколо бе пълен с дивеч. 



Днес тук цари тишина. Това е и първото ни впечатление за Шипот. Хубавите преживявания са само далечен спомен. До селото едва се стига по надупчения и с напукан асфалт път. Табелата с името Шипот е стара и ръждясала, а за да не падне е подпряна с метален прът. От АПИ сякаш не са разбрали, че тук също има населено място, за да я сменят с друга, по новите изисквания. 

Обстановката в селото също навява тъга. Дори в центъра му растителността е превзела дворовете на къщите, селският някога магазин е с пробит покрив, от селското училище е останала само малка част от една стена, за да напомня може би, че тук някога е имало сграда, че в обраслия днес двор, в който не може дори да се влезе, някога са се се разпъвали дълги маси и всеки е носел храна за общата трапеза на 1-ви май. Единствено запазена тук е селската градинка в центъра, където се издигат два паметника. Оказва се, че са на двамата партизани, излезли от това село. И не само това- 35 години след началото на демократичните промени, в кметството се пазят и портретите им- поставени в рамки, а на сградата на бившия селски магазин са поставени и техни възпоменателни плочи.   

Галя Петкова, кметски наместник на село ШипотЗа живота в Шипот и странностите на съдбата разговаряме с кметския наместник, 73-годишната Галя Петкова:

"...Бъдеще няма за това село. Ние се надяваме оттук да минават повече хора към хижа "Извор" и манастира. Една чешмичка има там долу, която ние поддържаме. Ловджиите си направиха масичка, сложиха пейки и се събират там. Не виждам обаче някой, който да се върне да живее тук... 

И въпреки всичко, аз си го имам това село за наше, въпреки че не съм родена тук. Никога не бих го сменила за живота в града. То е малко, тихо, спокойно кътче, в което можеш, колкото и да си изморен вечер, сутринта да станеш и да бъдеш, както казват- "кукуряк". Аз никога не бих се върнала във Видин- там отивам, свършвам си работата и се връщам. Тук ми е спокойно и тихо..." 

А в селото се надяват, че тези, от които зависи бъдещето на Шипот, ще се намесят така, че жителите му да имат повод да запазят добри спомени и от последните години, не само от тези по времето на социализма. Така портретите на партизаните от едно време, сигурно няма да ни посрещат вече на стената в кметството...

Целите интервюта и подробности по темата- в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05