Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60 млрд. лв., сочат данни от проучване по поръчка на "Виза България", осъществено от международна консултантска компания. Наблюденията показват, че с началото на пандемията сивата икономика в целия ЕС показва ръст, като в България той дори е по-умерен от някои други страни, но показателят в страната тръгва и от по-високи стойности. Данните от проучването показват, че в 6 сектора делът на сивата икономика у нас надхвърля 50%. В хотелиерството и ресторантьорството тя е 70%, в селското стопанство - 66%, в забавленията и спорта - 58%, в строителството - 56%, в търговията на едро и дребно - 53%. В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14.2 млрд. лв.) и промишленото производство (13.6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика, показва изследването. 

Защо страната ни е на едно от първите места в Европейския съюз по ръст на сива икономика? Потърсихме за коментар Юлиан Войнов, икономист, специалист по икономически анализи и финансов мениджмънт:

"Всяко една икономика има една част от нея, която е извън радара на държавните институции и въпросът е каква е тази част. Това, което е тревожното в България е, че ние сме на първо място в Европейския съюз и второ, че този дял е много голям - тук говорим за над 1/3 от икономиката на държавата в сивата част, което означава в реални парични средства около 60 милиарда лева на година. В тази връзка се чудим защо се покачват определени цени и особено цените на имотите през последните няколко години. Едно от обясненията е именно този огромен сив сектор, който, за да изпере т.нар."сиви пари" ги инвестира в недвижими имоти, което пък от друга страна означава, че държавата не контролира точно тази част от бизнеса."

"За съжаление това е големият проблем на минималната работна заплата. Не смятам, че увеличението на работната заплата трябва да бъде еднакъв за цялата държава, защото е ясно, че например в София, където средната заплата гони 3000 лева, увеличението на минималната заплата е сериозно предизвикателство и едва ли много хора работят на минимална работна заплата, но в малките градове, където тази минимална работна заплата почти достига средната заплата е ясно, че това е сериозен проблем, защото това води до увеличаване и на останалите заплащания." - допълни още Юлиан Войнов.

Данните от проучването показват, че в 6 сектора делът на сивата икономика у нас надхвърля 50%. В хотелиерството и ресторантьорството тя е 70%, в селското стопанство - 66%, в забавленията и спорта - 58%, в строителството - 56%, в търговията на едро и дребно - 53%. Потърсихме представители на отделните браншове. Разговаряхме с Ричард Алибегов, съпредседател на Българската асоциация на заведенията.

"Тези изказвания, че никой не се осигурява, едва ли не всички работят без осигуровки, без трудови договори, не им се плаща на хората - това са едни неща от преди 10-ина години, които са останали във фолклора. Да, може би по малките населени места има някои такива случаи, по курортите. В големите градове няма такова нещо. Повечето заведения спазват законодателството, хората са осигурени, въпреки че срещаме страшна трудност да осигуряваме хората. В нашия сектор са заети предимно млади хора и те самите не желаят да се осигуряват. Държавата и политиците изобщо не са наясно каква е реалната обстановка в страната."

От бранша се надяват, че на днешната Комисия по бюджет и финанси въпросът с 9%-ната ДДС ставка отново ще бъде поставен, а успоредно с това протестите на ресторантьорите по места в страната продължават, поясни Ричард Алибегов.

Инж. Жоро Василев е един от доайените в строителния бранша във видинска област и въпреки трудностите фирмата му и днес продължава да работи. 

"Увеличението на минималната работна заплата, специално за производството, според мен е чисто обирджийска работа. Целта е да се вдигнат осигуровките, за да може да печели държавата от цялата работа. При нас работниците са на заработка. Те си изкарват заплатите и не са зависими от минималната работна заплата. Държавата по принцип работи против малкия средния бизнес.

Направихме сравнение в строителния бранш между столицата и Северозападна България. Разговаряхме с Лозан Лозанов, строителен предприемач в София.

"Има много голяма разлика дали е строителна фирма, защото те са изцяло видими, когато строят на строеж и дали правят вътрешни ремонти. Ако строителството е видимо можем да кажем, че там ги осигуряват на минимална работна заплата и там е по-легализирано и процентът е малък. При вътрешните ремонти, според моята статистика всичко е на "черно", около 90% са така."