Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гергана Георгиева: "Аз избирам Белоградчик!"

| Интервю
Снимка: личен архив



Днес ви разказваме още една от онези истории, които носят надежда. История за осъзнат избор и за мечта, която не се простира в далечни светове, а е насочена право към родния край. Представям ви Гергана Георгиева - едно младо, но изключително целеустремено момиче, едва на 19 години, което вече е взело някои от най-важните житейски решения. 

Гери е родена в Белоградчик и завършва гимназията там само преди година. Първоначално насочва поглед към Свищов, но скоро усеща, че сърцето ѝ тегли другаде - към Пловдив, град, който от дете я вдъхновява. Там записва задочно специалността "Регионално развитие", защото е напълно наясно с нещо, което мнозина на тази възраст тепърва ще откриват - иска да се върне в родния си край и да работи за него. Не просто да живее в Белоградчик, а да бъде част от неговата промяна. Изборът ѝ не е случаен, нито временен. Гери знае, че ако искаме Северозападът да има бъдеще, това ще стане само с хора, които вярват в него и остават. Или се завръщат. А тя избира да остане - осъзнато, с план и с огромно желание да бъде двигател на развитие, а не просто свидетел на бавно затихване. Произхожда от скромно семейство, в което още от малка ѝ предават най-същественото - че добротата, трудолюбието и почтеността са по-важни от всичко друго. Тези уроци тя носи със себе си навсякъде. И точно те ѝ дават опора да мечтае не само за личен успех, а и за общностен напредък. 

"Когато отидох в големия град, се сблъсках с много нови неща, тъй като допреди това си бях в Белоградчик. Докато още живеех там, ми дойде идеята, че искам да си отворя магазинче. Реших, че искам да бъде в Белоградчик, защото когато градчето е по-мъничко, може би има някаква надежда за по-бърза реализация. Реално имах възможност да го направя където и да било, но тук "камъкът си тежи на мястото". Както има плюсове, така има и минуси за малкия град. От една страна е по-добре, тъй като има по-малко магазини и възможност за повече клиенти. От друга страна, ако няма хора, също може да няма клиенти. Трудностите винаги ги е имало и винаги ще ги има, но ако сме решени, че трябва да го направим, никога не трябва да се отказваме. Затова винаги давам един съвет,  че когато човек има някаква цел, не трябва да се отказва от нея, колкото и да е труден пътят. Доста от хората около мен ми казваха, че няма да успея, че ще се проваля, че е много трудно. Но аз съм много благодарна на моите родители и на моите приятели - те винаги ми даваха кураж и никога не ме оставяха да се откажа. Помагали са ми с всичко, докато успях да отворя магазина, и до ден днешен продължават да ми помагат", разказва Гергана.


Рядко срещаме млади хора, които още на 19 години имат толкова ясна визия за бъдещето си - и още по-рядко срещаме такива, които свързват личното си развитие с това на региона, от който произхождат. Гери е от този нов вид млади хора - които не бягат от Северозапада, а се връщат към него. Не защото са принудени, а защото избират. И ако някой ден Белоградчик изглежда по-добре, има по-жив дух и повече смисъл за младите, няма да е случайно. Ще е благодарение на хора като Гери - които се прибират у дома не само за да останат, а за да променят. Защото понякога, за да тръгнеш напред, първо трябва да се върнеш там, откъдето си тръгнал. А такива истории не просто вдъхновяват - те градят бъдеще.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05