Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Михаил Кръстев в ''Посоките на делника'', 24 април 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. 

Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. 

Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете конвергентният доклад на Европейската комисия, който се очаква в началото на юни, да донесе положителна оценка, изглеждат още по-големи. 

Темата дискутираме с икономиста Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

Радио ВИДИН: Изглежда, че този път сме на финалната права. Евростат го потвърди. Властта и БНБ са категорични. Може ли обаче нещо да се обърка в последните минути на мача?

"Винаги нещо може да се обърка, тъй като, ако се запознаем с конвергентните доклади, които изготвят ЕЦБ и ЕК, те далеч не се изчерпват с въпросните няколко критерия, които една държава трябва да изпълнява, свързани най-вече с ценовата стабилност, инфлацията, както и дефицитът. В случая оптимизмът по-скоро е оправдан, тъй като политическата воля в ЕС може би съвпада с покриването на въпросните критерии, макар и с голяма доза усилия от страна на България. Моментът действително е подходящ за присъединяване на България към Еврозоната поне от гледна точка на техническите изисквания, които страната изпълнява".

Радио ВИДИН: Факт е, че вече има някаква информационна кампания. Ще се съгласите, предполагам, че въпросът, който продължава да притеснява гражданите, е какъв би бил животът с новата валута?

"България оперира в паричен съвет, ние сме във Валутен борд, съответно българските левове са обезпечени с евро при твърд курс, който е разписан и в закона. Чисто финансово и икономически няма логика животът на българските граждани да се промени по какъвто и да е начин от гледна точка превалутирането на техните средства или на средствата, които ще получават. Това не означава, че не може да се стигне до някакви флуктуации и до някакви форми на спекула при въвеждане на еврото. Те няма да бъдат обаче пазарно и финансово обосновани, а по-скоро ще бъдат някакви изключения, някакви опити някой да се възползва от ситуацията. Тоест чисто техническото преминаване от лев на евро няма да донесе никаква промяна и не би трябвало да донесе никаква промяна в живота на българските граждани. Дългосрочно позитивите от присъединяването на България към Еврозоната неведнъж сме ги изброявали, свързани са с липса на превалутиране за бизнеса, което ще спести изключително много средства при оперирането в единния европейски пазар, привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като в крайна сметка при слот анализа, който правят чуждестранните компании къде да позиционират, къде да локират своята следваща инвестиция, със сигурност попада фактът дали страната е член на Еврозоната и съответно има гаранциите за това, че оперира под надзора на ЕЦБ, че е част от еврогрупата или не е. България загуби своето предимство на много малка развиваща се отворена европейска икономика с евтина работна ръка, която може да привлича инвестиции. Ако видим какви са нивата на чуждестранните инвестиции през последните години - далеч изостават от нивата при присъединяването на страната към ЕС. Евтината работна ръка, която България предлагаше в рамките на това десетилетие, вече не е толкова евтина. Има вече дестинации с по-евтина работна ръка. Съответно ние трябва да се обърнем към друг клас инвестистори и към други възможности, за да продължим в крайна сметка да развиваме икономиката си".

Радио ВИДИН: Но пък  сама по себе си новата валута достатъчна ли е, за да инвестира някой в край като Северозапада, който е в тежко положение?

"Не мисля, че различните региони на България могат да се облагодетелстват от преминаването към единната европейска валута, ако не са успели да се облагодетелстват до този момент. Причината за изоставането на тези региони е липсващата инфраструктура, липсващата възможност за развитие на бизнеса в тези региони приоритетно, включително със стимули на местно ниво, на общинско ниво, на областно ниво. Нещо, което трябва да бъде таргетирано в националната, а не в европейската още повече парична политика. Тоест региони като Северозапада биха могли да привлекат изключително много инвестиции и да се развият изключително много икономически, ако в крайна сметка след тези десетилетия чакане инфраструктурата там бъде завършена и подобрена, ако бъде даден шанс на местното самоуправление да привлича тези инвестиции, ако му бъде дадена достатъчно свобода и автономия да прави регионите на Северозапада привлекателни за въпросните инвеститори. В крайна сметка вашият регион, за съжаление, се обезлюдява. Един инвеститор, когато разполага своята мощност, независимо с какво се занимава той, в конкретен регион, той гледа и демографски как се развива този регион. Дори в момента да може да си набави въпросните работници, дали това ще бъде така след 10 години, дали това ще бъде така след 20 години, дали съоветно няма да трябва да релокира своите инвестиции... поради липса на хора, които да я движат чисто работно. Това са въпросите, на които трябва да си отговорят както местните управленци в Северозапада, така и на национално ниво. За съжаление, еврото не е някаква панацея, която би могла да донесе промяна в този регион".

Радио ВИДИН: Един от честите аргументи срещу еврото е случилото се в Хърватия.

"Това, което се случва в Хърватия, ние можем да го гледаме единствено и само от гледна точка на статистиката, тъй като не сме на терен. Статистиката не показва чак толкова голяма флуктуация. Естествено имаше такива моменти, съответно пък централното управление на държавата взе мерки и започна да провежда силова кампания, така да се каже, за овладяване на цените там, където те са необосновано непазарно завишени. Ние трябва да знаем, че ситуацията в България не е същата, тъй като ние сме с твърд курс, с Валутен борд, с паричен съвет, при това много отдавна. Ако от днес за утре просто валутата ни стане евро и всички наши средства автоматично се превалутират в евро, няма пазарна и икономическа логика това нещо да доведе до по-високи цени на стоки и услуги. Напротив, традиционно, макар това да не беше точно така в COVID годините, но традиционно лихвите по бизнес финансирането и по ипотечното и потребителското финансиране в страните от Еврозоната са по-ниски, отколкото лихвите в страните извън Еврозоната. Това е така, защото става въпрос за единна банкова система, която има много защитни механизми и има много гаранции, която може да понесе много по-висока тежест, съответно рискът, което всъщност е лихвата, тъй като колкото по-висока е лихвата, толкова по-висок е рискът... рискът там се смята за по-нисък, лихвите по ипотечните кредити в страните от Еврозоната са по-ниски, отколкото лихвите в страните извън Еврозоната. Ето това са нещата, които ще се променят за българските граждани при приемането на еврото. Отново подчертавам, че това е финансовата и икономическата логика, финансовият и икономически анализ. А какво ще се случи от гледна точка на някакви опити за спекула - това вече никой не може да прогнозира".

Радио ВИДИН: Различни политици пък твърдят, че едва ли не Еврозоната загива. Наистина ли е така?

"Ако Еврозоната загива, то по-скоро има проблеми с цялостното функциониране на ЕС с оглед геополитическата ситуация, в която се намираме... Еврозоната със сигурност не загива. Виждаме как върви курсът на еврото спрямо долара, еврото поскъпва спрямо долара. Еврото остава към момента по-стабилна валута спрямо долара във връзка с бурните икономически и финансови събития в новата администрация на Доналд Тръмп. Ако Еврозоната загива, ние загиваме заедно с нея, защото левът е обезпечен с евро. Ако мислим, че можем да изпълняваме самостоятелна парична политика, аз съм впечатлен от оптимизма на хората, които си мислят, че това нещо може да се случва в рамките на единен европейски пазар, в който се намира България... и с миналото и с емпириката, която имаме по управление на собствените си финанси през последните 30 години. България косвено е част в момента от Еврозоната. Предполагам, че дали сега, най-вероятно ще е сега, или по-късно, ще стане и пряка част от Еврозоната. Бъдещето на българските финанси е обвързано с бъдещето на Еврозоната. Това, за което можем да се надяваме и да се борим в крайна сметка като евентуална част от еврогрупата е Еврозоната да остане по-стабилна, отколкото е била досега, и да продължава да се развива, защото това ще донесе ползи и за нас като участник в нея".

Радио ВИДИН: Следователно можем да заключим, че тези спорове за еврото не са съвсем икономически, а по-скоро са политически?

"Спорът би бил финансов и икономически, ако се дава някаква алтернатива на обезпечаването на българския лев с евро. Ако имаше идея за отделяне от тази зависимост, за излизане от въпросния Валутен борд, разваляне на паричния съвет - да, тогава могат да се чуят аргументи, че България трябва да бъде суверенна финансова държава и съответно трябва да обезпечава валутата си с някакви други активи, да не бъде част от този валутен борд. Аз не чувам нито един политик да посмее да го твърди това нещо или да даде някаква концепция готова как това нещо да се случи. В този дух аз не мисля, че някой възприема сериозно отделянето на българския лев от еврото. По-скоро се ползва политически. Всеки има право да използва всеки въпрос за политическа кампания. Но чисто финансово и икономически не виждам логика да се твърди, че бъдещето на българските финанси не е вързано с бъдещето на Еврозоната".

Радио ВИДИН: А можем ли да повторим Гърция?

"Ние повтаряме Гърция. Ако погледнем какво е записано в бюджета на България за '25 година, имаме изключително високо увеличение на дълга като процент от БВП, както и в абсолютна стойност. Ако погледнем средносрочната прогноза на Министерството на финансите, отново разписано в рамките на този бюджет, ние виждаме увеличение на дълга с над 40 милиарда лева в рамките на 3 години. Дали сме в Еврозоната или не, не е предпоставка или единствен вариант да изпадне в дългова криза. България вече е изпаднала в дългова криза, тъй като разписва разходи, които не може да финансира дори приблизително спрямо приходите, които има. В този дух България, единственият шанс оттук нататък да си финансира въпросните разходи, ако не започне да ги отменя и то рязко, е да трупа все по-голям процент дълг към БВП в абсолютна стойност. Ние вече сме в гръцкия сценарий, в гръцката спирала, нататък присъединяването към Еврозоната няма нито да ни помогне, нито пък да ни засили проблема. Ние трябва да решим проблема си на национално ниво, ако имаме такава сила и воля. Ако нямаме разбиране, че имаме проблем и че трябва да бъде разрешен - да, няма проблем, ще продължим в този гръцки сценарий, докато не го усетим още по-явно".

Радио ВИДИН: Често посочват Швеция, Дания и Чехия, ако не греша, като страни, които не желаят да приемат еврото. За да избегнем спекулациите, каква е разликата между тези държави и нас?

"България фалира. България фалира пред 96-7 година. Спасението на България от развитието на този фалит беше да обвърже своята валута, да се откаже от своя суверенитет, да обвърже своята валута с германската марка, впоследствие с еврото. България е направила опит в рамките на предприсъединителните си усилия към ЕС, ако така можем да го наречем, или поне в прехода към това присъединяване, България е направила опит да има самостоятелна суверенна парична политика. Резултатът от това е фалитът на държавата. Ние сме единствената държава от бившия социалистически блок, която след падането на комунизма, фалира два пъти. Всички фалират по веднъж, което е нормално, след срива на тази система. Но България е единствената държава, която фалира два пъти. Фалира два пъти, защото реши да води самостоятелна икономическа и финансова политика извън този европейски пазар, за който постоянно говорим, и резултатът беше фалит. България отдавна се е отказала от суверенитета си, който имат тези държава, във финансова гледна точка. Това са държави, които са извоювали свое суверенитет с правилни икономически политики. Виждаме, че резултатите при тях въобще не са лоши. Ние трябва да знаем кога сме допуснали грешка. Грешката, която сме допуснали през 96-7 година, не е поправена. Тя не е нещо, което е преодоляно към този момент. Ние просто сме се хванали за спасителния пояс на Валутния борд и към момента плаваме върху него. Но нищо не ни пречи да се удавим".