Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Последният роман на Торлака : "Аз, ваксинаторът"

| Анализ
Снимка: Радио ВИДИН




Все още се опитваме да свикнем с липсата на без време отишлия си от този свят Стоян Николов – Торлака, който някак уж на шега, а оказа се съвсем на сериозно, успя да се превърне в гласа на Северозапада. Останаха ни обаче неговите на моменти непоносими, но до един абсолютно незабравими герои, които продължават все така гръмогласно и напористо да присъстват в новата литература, заявявайки се по типичния си безкомпромисен и категоричен, очарователно грубиянски начин.

В последния роман на Торлака "Аз, ваксинаторът" се срещаме челно с няколко души. Няколко класически продукта на българския Северозапад, достойни наследници и силна конкуренция на пустиняците от Диви дол, които познаваме от поредицата „Северозападен романь“. Трагедията, разбира се, е пълна, комедията – гарантирана. По този край така се живее.

Транжорът поет Живко има простички амбиции. Да си върши добре работата в софийската транжорна, без която не може да си представи живота, и евентуално да издаде книга със стихове, които още не е написал. И по възможност да се отърве от онова безполезно леке братовчеда Зоран, който му виси на врата като воденичен камък вече шест месеца, та покрай него не може кьорава булка да се завърти в и без това тесния столичен апартамент. Да се отърве, ама не може, защото това би му навлякло излишни разправии с родата и най-вече със собствената му майка. В Северозапада кръвта е всичко. Добра – лоша, твоята си е и трябва да я уважаваш.

Братовчетът Зоран от своя страна има дори още по-малко амбиции от Живко, и по-конкретно никакви, ако не се брои за амбиция излежаването на дивана и яденето на каквото Живко донесе от магазина.

И не стига всичко това, ами на главата им се стоварва епидемията от ковид-19, Живко остава без работа, а кварталният клошар интелектуалец бай Димчо е осенен от бизнес идея, която Зоран обявява за блестяща. Защо пък да не се възползват от ситуацията и излишното свободно време и да поработят за себе си? Докато едни се страхуват от непознатия вирус, други просперират. Светът се върти от хора с амбиции, дето не ги е страх да яхнат всяка удобна вълна. И ако има наивници, дето са готови да платят за всяка глупост, защо пък да не им вземеш парите!

С други думи тримата, плюс госпожица Деспина – местна забележителност със страхотно тяло, съмнителен морал и смущаващо безсрамен прякор – решават, че сега е моментът да реализират идеята си за бърза печалба. По-конкретно решават да предлагат на народа чудодейна отвара, уж лекуваща де що има болест, в това число страховития ковид-19. Че няма да излекуват никого – няма, то е ясно, но няма и да навредят в крайна сметка. Никой няма да обеднее с тия няколко лева, но нашите новоизлюпени бизнесмени със сигурност ще забогатеят. Поне такъв е планът.

Както се казва, речено-сторено. Организацията започва с един повече от необходим душ за бай Димчо, с наемането на една стара баничарка и с разчистването на апартамента на бай Димчо от тоновете хартия, дето ги е довлякъл бог знае откъде през последните години, докато е спал по пейките в парка. И историята потръгва малко като туршия на августовско слънце – ферментира бързо, сравнително шумно и леко неконтролируемо.

Живко, все така копнеейки за литературна слава, се оказва по неволя главен логистик на проекта, Деспина – PR с деколте, защото народът вярва на много глупости, ама най-много вярва на едно добре запълнено деколте, Зоран остава в ролята на консуматор с идеи, които никога няма да реализира поради вродения си мързел, защото и такива хора си трябват, а бай Димчо изведнъж се превръща в отговорен алхимик със слабост към домашна ракия и цитати от плесенясали философи. А някъде наоколо, колкото съвсем да придадат колорит на абсурда, се мотаят една претенциозна красавица на име Дарина и бизнесменът Трендо, чиято слава е дори по-съмнителна от тази на леконравната Деспина. Общо взето, излиза, че всеки има роля, всеки има идея, дори цяла каруца с идеи, но никой няма капка здрав разум. И май по-добре, че е така, защото здравият разум е предпазлив и колеблив, а нашите герои имат нужда от всичко друго, но не и от излишна предпазливост, за да не изтърват момента да забогатеят за сметка на наивниците из социалните мрежи!

„Аз ваксинаторът“ е роман, с който няма да спрете да се смеете от първата до последната страница. Когато го затворите обаче, със сигурност ще установите, че май нищо не е чак толкова смешно, просто защото звучи твърде истинско. С последната си книга Торлака ни остави една абсурдно забавна, но и плашещо възможна пародия на реалността. И едни такива дребни съмнения… Дали пък не живеем и в момента в тази същата пародия



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10

България да поиска промени в регламента на ЕС за пътници с увреждания, предлага юрист

След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..

публикувано на 15.08.25 в 16:45

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...

публикувано на 15.08.25 в 16:30

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..

публикувано на 15.08.25 в 16:05

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..

публикувано на 15.08.25 в 15:53

Бъди – малкият трицветен чаровник, който завладява сърцето на Радина

Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..

публикувано на 15.08.25 в 15:30

Какво бъдеще чака Младежкия дом във Видин

Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея  сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..

публикувано на 15.08.25 в 14:23