Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Последният роман на Торлака : "Аз, ваксинаторът"

| Анализ
Снимка: Радио ВИДИН




Все още се опитваме да свикнем с липсата на без време отишлия си от този свят Стоян Николов – Торлака, който някак уж на шега, а оказа се съвсем на сериозно, успя да се превърне в гласа на Северозапада. Останаха ни обаче неговите на моменти непоносими, но до един абсолютно незабравими герои, които продължават все така гръмогласно и напористо да присъстват в новата литература, заявявайки се по типичния си безкомпромисен и категоричен, очарователно грубиянски начин.

В последния роман на Торлака "Аз, ваксинаторът" се срещаме челно с няколко души. Няколко класически продукта на българския Северозапад, достойни наследници и силна конкуренция на пустиняците от Диви дол, които познаваме от поредицата „Северозападен романь“. Трагедията, разбира се, е пълна, комедията – гарантирана. По този край така се живее.

Транжорът поет Живко има простички амбиции. Да си върши добре работата в софийската транжорна, без която не може да си представи живота, и евентуално да издаде книга със стихове, които още не е написал. И по възможност да се отърве от онова безполезно леке братовчеда Зоран, който му виси на врата като воденичен камък вече шест месеца, та покрай него не може кьорава булка да се завърти в и без това тесния столичен апартамент. Да се отърве, ама не може, защото това би му навлякло излишни разправии с родата и най-вече със собствената му майка. В Северозапада кръвта е всичко. Добра – лоша, твоята си е и трябва да я уважаваш.

Братовчетът Зоран от своя страна има дори още по-малко амбиции от Живко, и по-конкретно никакви, ако не се брои за амбиция излежаването на дивана и яденето на каквото Живко донесе от магазина.

И не стига всичко това, ами на главата им се стоварва епидемията от ковид-19, Живко остава без работа, а кварталният клошар интелектуалец бай Димчо е осенен от бизнес идея, която Зоран обявява за блестяща. Защо пък да не се възползват от ситуацията и излишното свободно време и да поработят за себе си? Докато едни се страхуват от непознатия вирус, други просперират. Светът се върти от хора с амбиции, дето не ги е страх да яхнат всяка удобна вълна. И ако има наивници, дето са готови да платят за всяка глупост, защо пък да не им вземеш парите!

С други думи тримата, плюс госпожица Деспина – местна забележителност със страхотно тяло, съмнителен морал и смущаващо безсрамен прякор – решават, че сега е моментът да реализират идеята си за бърза печалба. По-конкретно решават да предлагат на народа чудодейна отвара, уж лекуваща де що има болест, в това число страховития ковид-19. Че няма да излекуват никого – няма, то е ясно, но няма и да навредят в крайна сметка. Никой няма да обеднее с тия няколко лева, но нашите новоизлюпени бизнесмени със сигурност ще забогатеят. Поне такъв е планът.

Както се казва, речено-сторено. Организацията започва с един повече от необходим душ за бай Димчо, с наемането на една стара баничарка и с разчистването на апартамента на бай Димчо от тоновете хартия, дето ги е довлякъл бог знае откъде през последните години, докато е спал по пейките в парка. И историята потръгва малко като туршия на августовско слънце – ферментира бързо, сравнително шумно и леко неконтролируемо.

Живко, все така копнеейки за литературна слава, се оказва по неволя главен логистик на проекта, Деспина – PR с деколте, защото народът вярва на много глупости, ама най-много вярва на едно добре запълнено деколте, Зоран остава в ролята на консуматор с идеи, които никога няма да реализира поради вродения си мързел, защото и такива хора си трябват, а бай Димчо изведнъж се превръща в отговорен алхимик със слабост към домашна ракия и цитати от плесенясали философи. А някъде наоколо, колкото съвсем да придадат колорит на абсурда, се мотаят една претенциозна красавица на име Дарина и бизнесменът Трендо, чиято слава е дори по-съмнителна от тази на леконравната Деспина. Общо взето, излиза, че всеки има роля, всеки има идея, дори цяла каруца с идеи, но никой няма капка здрав разум. И май по-добре, че е така, защото здравият разум е предпазлив и колеблив, а нашите герои имат нужда от всичко друго, но не и от излишна предпазливост, за да не изтърват момента да забогатеят за сметка на наивниците из социалните мрежи!

„Аз ваксинаторът“ е роман, с който няма да спрете да се смеете от първата до последната страница. Когато го затворите обаче, със сигурност ще установите, че май нищо не е чак толкова смешно, просто защото звучи твърде истинско. С последната си книга Торлака ни остави една абсурдно забавна, но и плашещо възможна пародия на реалността. И едни такива дребни съмнения… Дали пък не живеем и в момента в тази същата пародия



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Севилският бръснар" идва в Белоградчик

Операта на Росини "Севилският бръснар"  е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..

публикувано на 20.08.25 в 13:00

Операта „Травиата“ оживява на белоградчишка сцена

В петък, 22 август, Държавна опера-Русе ще представи на белоградчишка сцена операта „Травиата“, създадена специално за 75-годишнината от основаването на русенския оперен театър. През 1949 година в Русе е представено емблематичното произведение на Джузепе Верди и това е първата постановка на Русенската опера. Затова и днес за русенските оперни..

публикувано на 20.08.25 в 12:00

Фотографията – изкуство, което улавя емоции и време

Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите..

публикувано на 19.08.25 в 16:35

Градският плаж във Видин - защо няма условия за плажуване

Променя ли се Видин към по-добро, се питат видинчани. Емблематични и знакови обекти в старопрестолния град се включват в проекти за благоустрояване. Вече повече от година продължава реставрацията на терасите на плажа край крепостта "Баба Вида".  Метални ламарини заграждат достъпа до горните етажи на плажа, а пък условия за плаж край..

публикувано на 19.08.25 в 15:05

Започна ремонт на един от входовете на Видин

Със символична "първа копка" днес започна обновяването на ул. "Цар Иван Асен ll" във Видин. Улицата ще бъде напълно ремонтирана в участъка от околовръстния път до бул. "Панония". Пътният участък ще бъде един от главните входове и подходи към града, коментира по време на официалната церемония Румен Лилов, заместник-кмет на Община Видин по..

публикувано на 19.08.25 в 14:00

Гимназия в Мездра издава сборник с произведения на свои ученици и учители

Сборник с разкази, стихотворения  и есета, написани от учители и ученици от ПГ "Васил Левски" в Мездра  предстои да бъде  издаден. "Междучасие от странични ефекти" е неговото заглавие.  Идеята е на преподавателя по английски език, а целта е да се насърчи творческото въображение и така да се подкрепят авторите, казва директорът на гимназията..

публикувано на 19.08.25 в 13:00

Хайде на кино в Ново село

Български филми и автентични народни хора под открито небе. Това ще предложи второто издание на инициативата за съживяване на лятното кино във видинското село Ново село. Подеха я преди година група млади хора, обединени в Сдружението "КиноГледка". За да сбъднат мечтата си в селото отново да има филмови прожекции, младежите инициираха почистване..

публикувано на 19.08.25 в 12:00