Село Сираково – малко, но задружно

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 16.05.2025

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сираково е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, област Враца. Днес в него са останали около 180 жители.

Селото е малко, но китно и красиво. Възникнало е в древността. В местността Пчелиня има останки от тракийско селище. Това са могили гробници на местни тракийски владетели. По време на римското господство (I-IV век) върху естествената височина римляните изградили укрепление "Калето", чиито останки били сравнително добре запазени до края на миналия век. Селото е отбелязано с името Сириково в „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ на Феликс Каниц от 1880 г.

Мястото, на което е Сираково, е с подпочвени изворни води, които се използват като основен водоизточник и населеното място има винаги питейна вода. Селото е развивало земеделие и животновъдство, ТКЗС е осигурявало работа за хората тук. Те са пътували и до Мизия, и до Козлодуй. Днес са останали двама човека, които гледат крави и стотина овце.

Кметството се намира в бившата сграда на училището, което е строено през 1941 година. Тук се намира и пощенската станция. До него се издига красивата сграда на православния храм "Възнесение Господне", който е построен след 2000 година.

Гриша Георгиев е на кметското място вече 13 години. Роден е тук, познава проблемите на селото, стреми се да помага на съселяните си. Местните хора са сплотени и си помагат, когато трябва да се обединяват около общите дела. Така заедно решават да строят православен храм, след което събират пари за камбана и сега правят стойка за нея, казва кметът:

"Те ме познават и аз ги познавам, затова се разбираме. Справяме се задружно, правим всичко заедно... Празникът ни е на Спасовден... Имаме бюджет, 700 лв. на месец... Почистихме гробищния парк, ние сами си го чистим на доброволни начала, 5-6 човека, достатъчно е. Разчитам на хората. Всеки по нещо допринася, овчарят дава овца за курбан, друг носи яйца и т.н.

Имаме много англичани, изкупиха къщите. Не говорят български. Живеят тук, защото е спокойно... Има и млади хора, които живеят тук, помагат на родителите си. Имат оранжерия... Пътят ни е зле... Отделят се средства от капиталовите...

В селото има достатъчно вода, нямаме воден режим. В къщите има герани, и на чешмите също има вода.

45 човека получават топъл обяд. Карат го от Борован. Имаме 6 човека асистенти, които гледат стари хора."

Клисарят Иван Иванов, който поддържа чистотата и реда в храма в селото и около него, дойде да ни отключи и да ни покаже църквата. Иконите вътре са не само от България, но и от чужбина.

В село Сираково има няколко къщи, които са купени от англичани. Те са възрастни, на тях им харесва спокойствието тук, обяснява кметът Гриша Георгиев.

Инфраструктурата е един от основните проблеми в община Борован, пътят Сираково - Алтемир е в много лошо състояние, за улиците в селото се отделят средства от капиталовите разходи. Докато пътувахме към Сираково видяхме на определени места да се работи, но на парче, а това не е достатъчно.

Срещам се и разговарям с местните жители, които седят на сянка и бистрят политиката, Според тях основният проблем е 3-километровият път Сираково -Алтемир, който води към Бяла Слатина и Плевен.

Отиваме до конната база, където се срещаме с Любомир Комитски, който гледа 11 коне порода "Български спортен кон".

"От 14 години се занимавам с тази работа. Нашият спорт е много скъп, отглеждам ги за състезания, основно в България... Купуваме ги, българска порода са... Те са като хората, имат собствен характер... Най-добрият е Дракон, най-любопитният е Галакси, най-буйният е Файър, той е жребец и е буен... Идват две дечица - на 14 и на 17 години идват да яздят... Отглеждаме гълъбчета и малки кокошчици... Като мини ферма... Любимият ми кон е Файър, с него имаме много постижения, той прескача препятствия..."

Изследовател на Сираково е Иво Ниновски, доктор на науките и преподавател по география. Неговият род е от селото, за което е написал две книги. Преди 12 години, през 2012 година, със собствени средства успява да осъществи своята мечта - излиза първата му книга "Село Сираково - опит за историко-географско изследване". Книгата излиза от печат на Петковден, точно когато е съборът на селото. Един труд, който включва материали и информация, събирани над 20 години. След издаването на тази книга, решава да издаде още една, в която да направи задълбочено проучване на съществуващите и изчезналите родове в селото.

Ето какво пише Иво Ниновски за причината, която го подтиква да напише двете книги за село Сираково:

"Затова побързах, доколкото е възможно, да събера, съхраня и запиша тази информация, защото „написаното остава, а казаното отлита" заедно с този, който го е казал. Знанията отмират заедно със своите носители - възрастните хора, на които също им е разказвано и след тяхната смърт, незаинтересоваността на младите води до забравата и изгубване на родовата и народната памет! Затова нека четем и помним, а дано се намери и някой мой последовател, който да продължи и задълбочи труда ми, защото животът продължава и идват новите поколения, на които посвещавам своя труд!"

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Село Сираково – малко, но задружно

Галерия

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Медешевци – селото, което бавно изчезва

За БНР

Радио Видин