Тома Ушев: Срастването с държавата превръща Църквата в административна услуга

Какви са аргументите "за" и какви са "против" идеята? Постижимо ли е духовното и морално развитие на децата чрез пряката роля на държавата? 

Новият учебен предмет, който Министерството на образованието и науката предлага да се въведе, ще бъде по възпитание и добродетели, но няма да се изучава задължително. Намерението е да се засили възпитателната функция и да се формират ценности в подрастващите. Темата дискутираме с публициста Тома Ушев.

Радио ВИДИН: Факт е, че БПЦ (Българската православна църква) от 30-ина години е активна в опитите да въведе вероучение в училище. Имате ли проблем с намеренията на тази институция да проповядва добродетелите, когато репутацията ѝ не е еднозначна? Да се сетим дори за случилото се в Сливен, за сделките с имоти, за ДС миналото, за празните храмове в страната, за липсата на социална роля, отсъстващите големи благотворителни инициативи. Ако в личния си живот човек е порочен, може ли в обществения да е порядъчен? Живеят ли духовниците според добродетелите, за които трябвало да образоват децата?

"Въпросът е изключително комплексен и има поне две, даже може би три страни. Първото, което искам да отбележа, е, че ако Българската православна църква наистина има желание да въведе вероучение като предмет, то тя има ресурса да го въведе изцяло самостоятелно като част от програмата на някои енорийски храмове, по този начин да не ангажира държавата и широката общественост с искане, което самата тя може да изпълни. Вторият пласт ми се струва също особено важен, тъй като предметът, за който ние чуваме да се говори в обществото от известно време, един път бива наричан Вероучение, един път Религия, един път Добродетели... в този смисъл оставаме в една неяснота дали говорим за вероучение, дали говорим за светскообразователна програма, защото ако това е така и говорим за светскообразователна програма, остава открит въпросът, защо пък Църквата подкрепя едно светско образование по добродетели, какви ще бъдат тези добродетели... Третият пласт, който се откроява, е, че действително добродетелта не се преподава като А и Б в азбуката, тя се показва на дело. Защото ако децата биват обучавани как едно нещо е правилно, а пък друго нещо е погрешно, а в същото време - всичко, което виждат в обществото, им показва, че хората, които ги обучават, изпълняват неправилните неща, а пък само говорят за правилните, то децата, тъй като не са глупави (това, че са малки, не означава, че са глупави), ще си направят много ясно логичния извод, че добродетелта е нещо, за което се говори, но ако човек иска да участва в далаверата и в управлението, трябва да има съвсем по-различно поведение от проповядваното".

Радио ВИДИН: Има ли нещо съмнително в тезите на оформилия се конгломерат от Църква-Държава-Партии, които заговориха в един глас в един момент? Наистина ли БПЦ и съмнителните политици живеят според добродетели, които искат толкова усилено да разпространят сред децата? Посочете един положителен пример, който подрастващите наблюдават всеки ден в обществеността.

"Тук трябва да стане ясно, че става въпрос преди всичко за северния руски вятър, който се опитва да смрази обстановката и у нас, за външно геополитическо влияние, което се опитва да преобрази страната ни по модел на Русия. В този сценарий православието не е една жива вяра, която дава морален кодекс и подобрява живота на човек действително, а това е една идеология, която се взима като знаме, за да може с това знаме да се удрят по главата всички несъгласни. Но тук се губи вече религията като такава и се превръща в маша на държавата. Може би нашите политици усещат накъде духа вятърът или се опитват да ни подскажат накъде духа. По тази причина рязко си променят мнението по въпрос, по който преди са имали напълно противоположни позиции".

Радио ВИДИН: Онзи ден на представеното като "голямо шествие в подкрепа на предмета", ако забелязахте, не присъстваше Светият синод, а патриархът и трима владици, за които, ако мога да поспекулирам, е лесно проследимо, че са от една група. Дни преди това Канцеларията на Светия синод, а не самият Синод, подкрепи инициативата - макар и разбираемо, все пак БПЦ не трябва да се ангажира толкова видимо с инициативи, обградени с политически намерения и идеологически окраски. Църквата не е ли наднационална, неполитическа и неидеологическа институция? Превръща ли се БПЦ в частна маргинална организация?

"БПЦ се е превърнала в маргинална организация сама и почти по своя воля в последното десетилетие, че и повече, това е факт. Канцеларията на Светия синод не е институция. Канцеларията няма право да подкрепя или да не подкрепя нещо. Това, което трябва да прави Канцеларията, е да ни съобщава за решения на Синода. След като такова решение липсва, някой се е опитал очевидно да замаже тази липса с някакво двусмислено съобщение от институция, която има секретарски характер. Което пък издава наличието на явно разделение в Синода, което предстои да узрее и даде своя плод. Тъй като едноличното управление на БПЦ противоречи както на традициите, така и на устава ѝ. В крайна сметка не бих се изненадал да станем свидетели я на втори синод, я на оттеглянето на настоящия патриарх. Защото Синодът има това право, да оттегли патриарха, ако той не действа според заръките на самия синод. Малцина днес знаят, че нашата православна църква не се управлява патриаршески като руската или като Папството, тя се управлява синодално. Висшият ръководен орган е Синодът, не патриархът".

Радио ВИДИН: Патриархът твърди, че българското училище е рожба на Църквата, но фактологически това не отговаря на истината. Следователно един от основните аргументи се явява пропаганда и лъжа, поне така изглежда.

"Много от аргументите се явяват пропаганда или лъжа. Дали българското училище е дело на църквата - той може би реферира към църковните училища, но да не забравяме и делото на Васил Априлов, който създава изцяло светска гимназия по западен просвещенски образец. Мисля, че тя е малко по-влиятелна от килийното училище за съвременното българско училище. Ако се върнем и назад във времето до книжовните школи, основани от учениците на Кирил и Методий: тези книжовни школи, макар да ги считаме за част от църквата, те са имали по-скоро светски образователен характер, тъй като, ако се върнем в историческите сведения, ще видим, че там се е изучавало светска наука наравно с богословието. Тоест там е имало науките, които са били популярни за времето си - логика, реторика, геометрия, всички тези средновековни дисциплини, от които се ражда светското образование, а не църковното. Обаче това, което можем да кажем като любопитна подробност за часовете по богословие, ако видим тяхното отражение в нашата история, е, че в мемоари на съвременници, какъвто е Димитър Маринов, какъвто е Петър Пешев, видни български политици и деятели по време на Възраждането и след Освобождението, те ще кажат, че часовете по вероучение са най-големия производител на атеисти в страната и най-големия източник на комунистическа пропаганда, защото по ред причини не са били успешни и децата са се разочаровали, което пък ги е тласнало в другата крайност".

Радио ВИДИН: Доста лесно може да се забележи, че в момента част от подкрепящите, силно подкрепящите даже, тази идея на БПЦ и държавата, са хора с леви възгледи, с партийна история в БКП и БСП... Доста е необяснимо хора, които практически през целия си живот са били атеисти, сега пък смятат, че вероучението е това, което липсва на страната.

"Ако някой им е подшушнал, че вероучението може да бъде заместител на диалектическия материализъм функционално в образованието, то това нелогично нещо се превръща в лесно обяснимо. Може би целта им е все по-различна от обявената. Те не искат да направят българските деца морални, което между другото е право и задължение на всеки родител да се погрижи за възпитанието на децата си, а не на институцията. Когато институцията и държавата заговорят за морал, то става въпрос за промивка на мозъци. Това трябва да бъде очевидно на всички. Така и това поведение на видни бивши и настоящи комунисти, които изведнъж се оказаха силно религиозни за пореден път, не е нищо повече от опит за употреба на религията като опиум за масите. Точно по заръките на Маркс".

Радио ВИДИН: Даже стигаме до друг аргумент. Подобно на темата с еврото, при която противниците казват "погледнете Швеция, Дания", сега тези, които са за вероучението, казват "погледнете Румъния, Словакия". Трябва да признаем обаче, че не е едно и също да се преподава вероучение в условията на едно традиционно общество, в което религията е част от бита на хората и в условията на атеистично общество... в България религията е напълно маргинализирана. Под 1 % от населението посещава неделните служби.

"Различно е, разбира се. Както е и различно и каква религия ще се преподава. Сега живеем във време, в което, както и Вие отбелязвате, религията е маргинализирана и хората не си дават сметка, че разликите между различните християнски течения не съществуват от няма нищо, а всъщност издава огромни фундаментални различия в мирогледа. Ако погледнем на Запад, то католическата църква, както и различните евангелски течения, те са масово позитивно настроени към науката. В своя мейнстрийм говоря, не в техните маргинални групи. Те са по някакъв начин възприели принципите на западния начин на живот, че и са го оформили съответно, докато при нас като че ли още битува това, което някои наричат византизъм, което е едно нездраво срастване на църквата и държавата и превръщането на църквата в административна услуга - така, както човек ходи да си изпрати колет в пощата, по този начин да отиде до храма да закупи молитва или нещо подобно. Това е изкривяване, обръщане на ролята на църквата. На практика като една отделена от обществото църква няма как да пледира интереса на обикновения човек. Тя винаги ще бъде маша на държавата".

Радио ВИДИН: Друг аргумент, който често се посочва, а аз намирам за доста повърхностен..., че ще се превърнем отново в Царска България, ако децата учат добродетели, каквото и да значат те. Разликите между 2025 година и 1931 година, примерно, са изключително огромни.

"Това е едно вменяване на отговорност на бъдещите поколения от страна на настоящите политици. Ако те наистина искат да покажат добродетел и да научат децата на такъв, нека тогава да излезе този политик, който желае да показва и учи добродетел и да върне парите, които е откраднал, да признае за схемите, които е вършил и сам доброволно по християнски да влезе в затвора, както четем в житията на християнските светии, че се е случвало. Всичко останало е един карнавал, едно лицемерие, което на практика е измиване на ръце".

Радио ВИДИН: Често се твърди, че християнството е спасило България в най-тъмните векове. Доста често се посочва как нашите баби и дядовци са се молили на Христос... обаче фактологически аз не съм сигурен, че християнството е било толкова водеща част от българското ежедневие. Не мога да бъда сигурен, че наистина ние съществуваме само заради православието.

"Има един акт, който се нарича обявяване на Българската екзархия или още Българският Великден. Това е самодефиницията на българския народ през Възраждането. Това е начинът, по който българският народ се е определил посредством църквата, посредством православната църква. Обаче ако се разровим назад в историята, ние можем да видим как свидетелствата сочат, че османският период в по-голямата си част, при него вярата е била сведена до едно много първобитно ниво, в което дори са липсвали богослужебни книги, икони, тоест досегът с вярата е бил на изключително първично ниво, не е имало възможност тази вяра да бъде дълбока. Ако върнем лентата още по-назад и се обърнем към Средновековна България, там виждаме, че страната е била пъстра. Там е имало различни верови течения. Имало е богомили, павликяни. Тези хора са били една немалка част от населението. Ако погледнем към официалната църква, пък ще открием, че нерядко българската държава е била в общение с римския папа, считана за една от католическите държави. Самото българско кръщение от цар Борис е извършено от католически мисионери - факт, който е малко известен за широките маси. Впоследствие при Асеневци имаме унии с папата. Така че православието си придава тук една прекомерна важност, която не отговаря винаги на историческите факти".

Радио ВИДИН: Разследването на БНТ, осъществено от Мая Димитрова, показа намесата на руска религиозна мрежа за информационно влияние в шествието от събота. Мисля се наричаше Съюз на православните журналисти.

"Съюз на православните журналисти, да, това нелепо име. Тази мрежа не е единствена, има множество такива сайтове и канали. Фактът е, че по всяка вероятност, когато комунистическият режим се е разпадал и са мислили за алтернативи, говоря за ръководството на този режим, по някакъв начин се е стигнало до решение да се използва православната църква като идеологическа база за някаква алтернатива на комунизма в главите на масите. Имало е някакъв период, в който това не е било активно провеждано, но по всичко личи, че през последното десетилетие, тоест от анексията на Крим насам, православието по всякакъв начин се пълни със съдържание със съмнителен произход. Библията бе заменена от бдения на неясни старци, самите поучения пък са още по-неясни. Заговори се за Велика Русия, за прогнилия Запад, което е много смешно. Ако човек си направи труда да разрови старите комунистически пропагандни материали, те са едно към едно с нещата, които в момента се говорят, само че вместо за Партията се говори за вярата. Западът си е все така прогнил, все така нестабилен, младежта на Запад е все така лоша, тоест това са едни опорни точки, които много често нямат никаква връзка с реалността".

Радио ВИДИН: Разбирам Вашите опасения - такива, каквито изразяват много хора. Не сте обаче против вероучението, ако то бъде такова, каквото се предполага, че би трябвало да бъде.

"Не съм против вероучението по принцип. Но какво би трябвало да бъде то по принцип, това е тема на отделен разговор. Именно на разговор, а не на монолог, който се случва при закрити врата. Вероучението е дело преди всичко на семейството, което ако има нужда и потребност от това да възпита децата си в някаква религия, може да го направи. То е дело и на енорията, дело е на църквата като институция, която има своя ресурс, който може да бъде използван за подобно начинание. Няма нищо лошо във вероучението само по себе си, лошото е в методите, с които това се налага, в съдържанието, което се предлага - неясно е. Очевидно обаче е твърдо решено да бъде нещо подобно на идеологическа подготовка".

Повече - в прикачения звуков файл.