Какво ни разказва "Пъстроликата река"

Може би когато си роден на брега на Дунав, няма как да не се чувстваш част от нея. Да я откриваш навсякъде около себе си и дори в себе си, всеки ден и да усещаш всички нейни проявления. Защото реката никога не е просто воден поток, не е просто естествено природно явление, което минава през живота ти по волята на случайността. Тя никога не е случайна, нито ти си случаен край нея! И никога не е една и съща.

Реката не просто носи живот - тя пише и помни живота от самото му раждане, защото сама го е създала и само тя може да го отнеме. И разказва за него на всеки, който има уши да чуе историите ѝ. Пази паметта за лицата и гласовете на онези, които са били преди теб, но познава и другите - които тепърва ще дойдат. Предава ги на избраните, които на свой ред се превръщат в част от нея и от нейната памет. Превръщат се в едно от нейните лица, в един от гласовете, с които говори. Тя е свидетел на миналото, но и пророк на бъдещето.

Когато си роден на брега на реката, е нормално, дори задължително, да я виждаш навсякъде, да я търсиш. Долавяш настроенията ѝ, учиш се как да я успокояваш и обичаш, така, както тя прави с теб. Развиваш слух за преданията, които разказва, за историите, които носи. Ти си неин и нямаш избор. Не я ли обикнеш и допуснеш до себе си, тя ще те отнесе и ще заличи дори спомена за теб.

Нека заедно отворим сборника с разкази „Пъстролика река“ на видинчанката Зорница Климентова и да приседнем на брега, за да погледнем във водите! Не на брега на Дунав, а на брега на Реката, която всеки от нас носи някъде в себе си. Там, през нейните пластове и лица можем да надникнем във времето от самото сътворение на света до днес, та дори и в бъдещето или поне в някое от възможните бъдещета.

Ще чуем разказа на прекрасния нощен бог Загрей за брат му Орфей, който владеел деня и чиито песни омайвали всичко живо и връщали мъртвото към живот. Ще чуем последните думи на Апостола, разкъсван между болката и любовта към България, между вярата и разочарованието, и ще видим промяната в душата на поне един от мъчителите му. Ще преследваме влюбени Змейове и ще чакаме Змеебореца да се върне от скиталчествата си. Реката помни и изповедта на един стар опълченец, изгубил своите триста юнаци, но не и желанието си да даде себе си в името на свободата, защото за какво друго да умре човек, ако не за свободата - своята и чуждата. Водите ѝ са запечатали лицата на силни жени и техните мъже с всички техни слабости, които разкриват само когато са заедно. И на едно черно пиле, което познава хората отвъд образите, които са си изградили и вижда невидимите нишки, които ги свързват, дори когато те самите вярват, че нишките отдавна са скъсани.

Но не се заблуждавайте - Реката може и да се шегува. Пак така… мъдро. Например да ви разкаже за основателите на синдиката на свободните клошари - кмета, даскала и попа - и защо синдиката май няма да го бъде.

Може и да забравя или поне да разкаже какво е да си забравил всичко, даже себе си. Представете си, че утре се събуждате без да помните кои сте, какви сте, кого сте обичали и кого сте мразили, с кого сте се скарали и защо… Забравили сте и хубавото, но и лошото. И започвате да пишете живота си отначало! Спокойно! Каквото и да сте забравили, Реката го помни и разказва за него и за вас на някой друг. Някой, за когото пък разказва на вас. 

А какво става, когато се завърнат испанците? Кои са тия испанци и испанци ли са наистина? Какво имат да търсят по тоя край, дето да не го намират в оная тяхна богата и уредена Испания?...

Всеки разказ в сборника "Пъстролика река" е послание от древността към бъдещето. Реката не просто разказва, а учи как да живееш, да обичаш,  да се бориш. И най-вече учи за какво си струва да живееш, да обичаш и да се бориш, че и да умреш, когато няма друг начин. Тя не прави компромиси, когато става дума за любов, надежда и вяра, но е най-сурова, когато трябва да те научи как да обичаш и да вярваш на себе си, да обичаш себе си и да вярваш. Да вярваш повече, отколкото си допускал че можеш.

Зорница Климентова е родена във Видин. Учител по образование, но писател по душа, тя цял живот работи в различни училища като преподавател по български език и литература. Както знаем, почти е невъзможно да работиш нещо подобно без в крайна сметка сам да се изкушиш да пишеш. И Зорница не прави изключение. Сборникът „Пъстролика река“ е нейната четвърта книга.