Денят на данъчната свобода настъпи рекордно късно

ИПИ: В очакване на еврото, фокусът върху бюджета трябва да се засили

публикувано на 04.06.25 в 12:43

Снимка: Радио Видин

Фрагмент от ''Посоките на делника'' на 4 юни 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През настоящата година близо 154 дни работим за държавата, сочи проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според проучването, рекордно късно, на 3 юни, сме отбелязали своеобразния Ден на данъчната свобода - хипотетична дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на годината, отива само в полза на бюджета. Причината е експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36-37% от Брутния вътрешен продукт (БВП) в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г.

Денят на данъчната свобода на практика измерва до каква степен през бюджета държавата се меси в живота на хората, обясни старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

"Знаем, че през последните години преразпределението през бюджета се вдигна. То вече надвишава 40% от БВП, заради доста по-щедрия бюджет, големия дефицит, който вече виждаме в бюджета на практика от пандемията насам, заявката за вдигане на данъци, в случая на осигуровки 2026-а, 2027-а г., тези неща водят до това, че Денят на данъчна свобода се измества по-късно."

По данни, които Институтът за пазарна икономика представя, бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лв. Отчитайки, че за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), то стигаме до броя на дните, които ни трябват, за да попълним държавната хазна.

"Последствията ние всички ги виждаме в дебатите около бюджета. Фактът, че много сериозно се разшири разходната част, включително помним големия дебат за разходите за заплати в силовите ведомства, който се случи покрай бюджета тази година, разширяване на капиталовата програма, включително средствата, които ще постъпят в Банката за развитие и ще се ползват за инвестиции в различни сектори. Всичко това на първо четене понякога звучи добре, има повече пари, те отиват за инвестиции, за доходи, но тези пари идват от някъде. Към момента знаем, че имаме бюджетен дефицит в рамките на 6 млрд., 7 млрд. лв. на година, и то това е вече поредица от години, в които го имаме, това оказва натиск върху приходната част. Всъщност най-лошата новина, която идва в следващите години, е в крайна сметка увеличението на осигурителната тежест, нещо, което в този мащаб не сме виждали може би повече от 10 години. Става дума за 3 пункта, т.е. 3% от доходите на всеки един от нас, които получаваме някакви заплати."

Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва, коментира икономистът Петър Ганев. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027-а и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж.

"Не трябва да позволим да имаме твърде дълъг период на бюджетен дефицит, той да продължи още много години и съответно да се повиши държавният дълг, нещо, което наблюдаваме през последните години в Румъния. Румъния вече отиде на над 60% от БВП дълг. Все още сме на около 25%. Фокусът върху държавните финанси трябва да остане силен, още повече, когато сме в еврозоната - първо, за да бъдем стабилни, второ, за да не позволяваме да има вдигане на данъците, тъй като дългият период на бюджетен дефицит много често води до увеличение на данъци."

Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест, коментира икономистът.

Каква е данъчната тежест за видинчани, попитахме в анкета за Радио Видин. Мненията записа Красимир Каменов.

"Аз съм пенсионер, това, което се получава е малко. Трябва да се доближаваме до европейските икономически стандарти, а ние ги нямаме... Данъците ги усещат хората с по-малки заплати. Тези с по-големите не ги усещат толкова... Не получаваме това, за което си плащаме, особено в здравеопазването... Трябва да има прозрачност, да се знае парите на хората за какво се харчат."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Денят на данъчната свобода настъпи рекордно късно

ИПИ: В очакване на еврото, фокусът върху бюджета трябва да се засили

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин