Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Радостина Александрова: Хората се страхуват от ваксините, когато нямат информация за тях

Проф. Радостина Александрова
Снимка: Стопкадър, БНТ


154 млн. детски живота са спасени през последните 50 години с помощта на ваксини, което прави по 6 деца на минута. Напоследък обаче институциите алармират за спад на ваксинацията срещу някои сериозни заболявания, каза в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. 
По думите ѝ принос за това имат пандемията от COVID-19 и разпространяващите се конспиративни теории. 
Сериозна причина е също израстването на поколения, за които тези животозастрашаващи състояния вече не присъстват в ежедневието. Спадът е в световен мащаб и е много важно да бъде преодолян, защото причинителите не са си отишли и изчакват момента да се завърнат, предупреди вирусологът. 
Освен това проф. Александрова подчерта, че хората се страхуват от ваксините,  когато не разполагат с нужната информация. 

"Ние не сме виждали много от тези заболявания, но дифтеритът в миналото е бил едно абсолютно смъртоносно заболяване, отнемало е живота на хиляди деца всяка година. Това е едно заболяване, което може да протече с много усложнения...Не, ние не сме боледували от дифтерит, не сме били изложени на такъв риск, точно поради ваксината. Тетанус - това е едно друго заболяване, за което вчера видях, че има детенце, то не е напълно ваксинирано. Неговото състояние е средно тежко. Може би точно това, че все пак има някаква ваксинация, пречи да се разгърне в пълния си мащаб това заболяване...А това са предотвратими заболявания. Последният случай на дифтерит у нас бил 1994 година. Всъщност последната ваксина срещу дифтерит, тетанус и коклюш се поставя, когато сме на около 25 години. След това е важно да се повтаря през 10 години. Това е важно, защото всъщност причинителите на тетанус са много широко разпространени около нас...Още повече, че тази ваксина се оказва, че редовното ѝ поставяне, тъй като ваксините се поставят през целия живот, но тя намалява риска от настъпване на деменция..."

Проф. Александрова коментира също случаите на тежки странични реакции и страховете на хората от тях и съответно от ваксините. 

"Много въпроси съм чувала, като се започне с аутизъм и други. Много сериозни проучвания в продължение на години показаха, че няма връзка между аутизъм и която и да е ваксина, в това число и ваксината срещу морбили...Много често, когато се страхуваме от редките странични ефекти, да, при ваксините може да има много редки странично ефекти, които наистина са сериозни. Тези редки странични ефекти, които плашат хората, обикновено не се дължат на самата ваксина. Обикновено причина е в самия организъм, има нещо скрито в гените, в имунната система. Иначе как да обясним, че един на 100 000 души ще получи точно това усложнение. Така че в последните години започна развитието на две направления в науката. Едното е ваксиномиката, което цели да разбере защо има разлика в имунния отговор, който хората изграждат. Второто направление е адверсомиката и неговата задача е да разбере на какво се дължат  тези редки реакции. Много трудно ще бъде намерен отговорът, защото колкото по-рядко е едно събитие, толкова по-трудно можем да разберем неговия механизъм. Това е нещо, върху което си заслужава да се работи, защото, ако успеем да намерим отговор на този въпрос, това означава, че предварително ще знаем в какви ситуации бихме могли да очакваме нежелана странична реакции. Много се мисли в това отношение. А на мен ми се струва, че колкото повече се говори за ваксините, толкова по-добре, но трябва да се поговори не с поучителен и нравоучителен тона, а с разбиране. Когато хората се страхуват, съвсем нормално е да имат своите колебания дали да направят нещо, или не." 

Разработването на ваксини продължава, а някои от вече създадените, като тези срещу грип, срещу дифтерит и тетанус, се смята, че намаляват риска от деменция. Това е само една от причините за ваксините да продължава да се говори, поясни вирусологът. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дерзай!

В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия -  Илинден . "Защото кое е по-лесно?..

публикувано на 20.07.25 в 08:00

Главен инспектор Генади Янчовски, "ПБЗН" - Видин: Екипите са реагирали на над 120 произшествия

На днешния ден  спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"  отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..

публикувано на 18.07.25 в 16:49

Коя е "Сестра ми"

През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..

публикувано на 18.07.25 в 16:30

От боклука до любовта: Историята на Лиза

Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът,  и на двете, се..

публикувано на 18.07.25 в 16:03

Самодейци от Монтанско отиват на събора в Копривщица

Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р  Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..

публикувано на 18.07.25 в 15:45

Индустриален парк правят във Видахим

Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..

публикувано на 18.07.25 в 14:54

"Едно" на 18 юли 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици.  Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..

публикувано на 18.07.25 в 14:44