Стабилна ли е икономическата ситуация в средата на годината?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според Националния статистически институт, през юни общият показател на бизнес климата у нас се е покачил с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват настоящата производствена активност като благоприятна, докато очакванията им за дейността през следващите три месеца са резервирани. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса, се посочва още в изследването. Преобладаващата част от мениджърите очакват продажните цени в промишлеността да останат без промяна през следващите три месеца. През юни съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава с 2.8 пункта, което се дължи на позитивните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност е леко подобрена, като прогнозите им за следващите три месеца са дейността да се задържи на същото равнище. Основният фактор, затрудняващ дейността в сектора, е недостигът на работна сила, посочен от 43.2% от предприятията. На второ и трето място са несигурната икономическа среда и цените на материалите. Относно продажните цени в строителството мениджърите предвиждат известно увеличение през следващите три месеца. 

През юни съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се повишава с 3.0 пункта (от 12.4% на 15.4%), което се дължи на благоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Позитивни са и мненията им относно настоящото търсене на услуги, докато очакванията за следващите три месеца се изместват към по-умерените мнения. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал, обаче европейската индустрия върви надолу вече трета година. Проблемите са предизвикани от Зелената сделка, скъпата енергия и многото регулации. Българската индустрия е свързана с европейската и все още сме далече от това, което българската икономика може да постигне потенциално, посочи за БНР Васил Велев: 

"Ние продаваме в ЕС 2/3 от експорта. Въпреки всичките тези бравурни изказвания колко добре се развива българската икономика и как никога не сме били по-добре, ние сега сме на 90-95% от 2021 година по обеми промишлено производство. Ние имаме проблеми с европейската индустрия, предизвикани от Зелената сделка, скъпата енергия и многото регулации и всичко това трябва да го променяме на европейско равнище, но имаме и много задачи в България да решаваме, които са надградени върху европейските регулации. Ние сме далече от това, което потенциално българската икономика може да постигне при по-добро образование, насочено към пазара, при по-малко регулации и по-добре работещи институции."

Каква са нагласите на предприемачите в Северозапада и как се отразява сезонната заетост на икономическата среда? Разговаряхме с Красимир Кирилов, председател на видинската търговско-промишлена палата.

"В разговорите с нашите членове не мога да кажа, че се забелязва информация, която да говори за икономически растеж в региона или подобряване на ситуацията като цяло. Тук може да изключим туристическия бранш, като през последните месец -два, почти всички представители се хвалят с пълни хотели и ресторанти. Всички октанали са в затишие, свидетели сме на постоянен растеж на цените, дали заради еврозонато, дали поради някакви други причини и това само по себе си води до намаляване на консумациято от крайните потребители, така че за ръст трудно можем да говорим. Това, което дава статистическия институт е осреднена информация за предвидения растеж, който може би поради информацията, че България ще влезе в еврозоната, в момента се вдига с няколко пункта." 

Превръща ли се постепенно туризмът във водещ отрасъл за икономиката на Северозапада и мираж ли е тежката промишленост за този регион? Това попитахме Красимир Кирилов, председател на видинската търговско-промишлена палата.

"В момента туризмът и селското стопанство са отраслите, които дърпат нашия район напред. Такива са и най-големите фирми, работещи в региона, които създават някакъв продукт. Не би трябвало да отхвърляме така лесно другата индустрия, но за съжаление всичко, което беше като бази знаем в какво състояние са. Нови такива фирми дай боже да се появят, но основният проблем пред тях ще си остават кадрите."

Според НСИ, в сравнение с предходния месец, през юни нараства делът на търговците на дребно, които очакват продажните цени в сектора да се повишат през следващите три месеца. 

Може ли Северозападът да разчита само на търговия, туризъм и селско стопанство? Това попитахме Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Най-вероятно някои виждат и в това хляб, но утре, ако някой поиска да си заточи мотиката, знае ли как да го направи, знае ли с какво? Това е нещо съвсем елементарно, да не говоря за по-сложни неща. Една ограда няма кой да ти направи, не говоря за дейности, които са в обсега на моята квалификация, свързана с инструменталната екипировка и гъвкавите автоматизирани-производствени системи. Ние в Северозапада трябва да ликвидираме ли тези дейности? Това е работа на държавата - тя прави стратегия да това каква индустрия, каква част от индустрията, какви кадри са необходими? За какво са ни училища и университети? Аз уважавам избора на всеки млад човек да изкарва повече пари с повече знания и интелект, само че трябват и бачкатори." - подчерта Иван Сергисов.