Тенденцията "slow summer": Изкуството да не бързаш за никъде

публикувано на 21.07.25 в 15:30 | Репортаж

Снимка: pixabay.com

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Лятото. Онези няколко месеца, в които уж си казваме "ще си почина", а на практика често планираме повече от всяко друго време в годината. Графикът ни се пълни с пътувания, събития, "трябва да отида", "трябва да видя", "да не пропусна". И някъде между снимките за социалните мрежи и навигатора до следващата дестинация забравяме да си починем. Но тази година има една друга вълна, която ни подканя да натиснем спирачките. Нарича се "slow summer" - бавно лято. Това е част от по-голямото движение "slow living", което ни напомня, че не е нужно да бързаме, за да живеем пълноценно. Напротив - понякога именно бавният ритъм ни връща към себе си.

Slow summer не означава скука. Означава да си позволим да сме тук и сега. Да се събудим без аларма. Да пием кафето си на верандата, на балкона или под сянката на дърво - без да бързаме. Да отидем на разходка, не защото трябва да стигнем някъде, а просто защото ни се ходи. Да четем книга в хамак. Да седим с приятел на пейка, без да броим минутите. Това е лято без натиск. Без очаквания. Без „трябва да направя колкото се може повече“. Вместо това - повече сън, повече залези, повече разговори. Повече неща, които не струват нищо, но значат всичко.

"По принцип, бързият ритъм не е само лятна черта, той води до по-голямо емоционално изтощение, повишава тревожността и носи усещането за непрекъснат натиск и гонене на задачи. А през лятото, когато се стремим да изживеем всичко на максимум и да поберем колкото се може повече дейности в почивката си, има риск вместо почивка да изпитаме още повече стрес. Затова, колкото и да звучи парадоксално, бързият ритъм не винаги ни носи удоволствие или усещане за отпускане - напротив, понякога е добре да го оставим настрана. Повече почивка, повече тишина, по-бавен ритъм. Това е време за рестарт - емоционално свързване със себе си и близките, за пътувания, море, разходки. И най-важното - време, в което да оставим ангажиментите и телефона. Връзката с работата, известията и задачите, които ни връщат в обичайния ритъм, трябва да бъдат прекъснати. Умът и тялото имат нужда от истинска, съзнателна почивка. Да се насладим на малките неща - утринното слънце, песента на птиците, мириса на море. Те ни връщат към себе си, намаляват стреса, дори без да го осъзнаваме. Ако изберем бавния подход, можем да се отдадем на творчески занимания, които сме оставили настрана - рисуване, пеене, слушане на музика. За разлика от социалните мрежи, натоварващите разговори и недовършените работни ангажименти, те наистина ни носят полза. В нашата народна психология мързелът често се възприема като слабост. За някои хора „да си полежиш на дивана“ или да четеш книга е загуба на време. Така живеят, така възпитават и децата си. Бавният подход за тях е чужд", казва психологът от Враца Виолина Славкова

Попитахме видинчани дали тяхното лято тече бавно или преминава неусетно. Ето какво казаха те:

"Аз го давам даже прекалено бавно, защото съм в пенсионна възраст, но имайки предвид преди това, когато бях в активен начин на живот, темпото беше прекалено забързано и сега сякаш тогава мечтаех да бъде забавено темпото. Но сега ми се струва прекалено забавено и чак ми е скучно на моменти. И ми липсва като че ли онзи стрес, който го имах години наред. Да, донякъде по-спокойна, обаче се убеждавам, че всеки начин на живот си има своите и плюсове, и минуси. Защото когато сме забързани, сякаш сме ангажирани, вглъбени в самите ежедневни проблеми и забравяме за други по-дълбоки неща. А след това, като имаме много време да си правим равносметка, понякога влизаме в по-депресивни състояния. И неслучайно възрастните хора, като че ли се чудят вече какво да правят с прекалено многото свободно време. Трябва да помислим, може би истината е по средата. Нито много стрес, нито прекалено много свободно време... Гледаме малко повече да почиваме, отколкото да се занимаваме с ангажименти. Ставаме рано, гледаме изгрева и така нататък. Това е правилният вариант - човек да се наслади изцяло на своята почивка. Защото ежедневието е много натоварващо. По-удачно е човек да си отпочине от забързаното ежедневие."

Slow summer не е мързел - това е избор. Да си дадем почивка не само физически, а и емоционално. Да се откажем от претоварването и да изберем лекотата. Затова, ако това лято усещате нужда да живеете по-бавно - позволете си го. Не защото е модерно, а защото е човешко. Лятото няма нужда от "повече". Понякога по-малкото е точно това, от което имаме нужда.