„Неща, които не се побират в куфар“ е изключително интересна и талантливо написана книга. Младият дипломат и писател Енрике Криадо разказва увлекателно за времето, когато е бил на дипломатическа служба в Киншаса, Демократична република Конго. Учител в писането му е не кой да е, а големият Ришард Капушчински. Книгата съдържа много информация, поднесена с лекота и отличен писателски стил, който е далеч от сухия дипломатически език. Лесно е да се предположи, че подобна книга би заложила на екзотиката, за да привлече читатели. Задачата на Енрике Криадо не е такава. Той просто разказва с майсторство и лекота за това, което е видял и го е докоснало, отдалечило или привлякло в Конго, с разбирането, че макар и с различна гледната точка към живота, други обичаи и култура, хората на тази африканска страна са такива като нас. Не са спестени и неприятните факти от миналото и настоящето.
Книгата е написана по време на следващата след Конго мисия на Криадо в Канбера, Австралия. В момента той работи в София, в Мисията на Кралство Испания. Удоволствието от четенето на тази книга би било още по-голямо, ако не пречеше досадната липса на редактор, която на места спъва дори добронамерените читатели. Въпреки това писателският талант на Енрике Криадо ясно личи и вероятно ще се прояви в нова книга, която може би този път ще е за България.
Тази вечер в Литературен клуб „Перото“ от 19 часа ще бъде представянето на книгата с участието на проф. Лиляна Табакова и журналиста Бойко Василев.
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..