Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преди 45 години е открита АЕЦ "Козлодуй"

"АЕЦ Козлодуй"
Снимка: "АЕЦ Козлодуй"

Преди 45 години на днешния ден тогавашният държавен глава и пръв партиен ръководител Tодор Живков официално открива "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно - за по-малко от пет години след първата ѝ копка.

Историята на АЕЦ "Козлодуй" е история на ядрената ни енергетика. Свидетелствата са от архива на БНР. Разказва приживе Петър Данаилов, министър на енергетиката през 70-те години:

"България имаше 20-годишна перспективна програма за икономическото и научнотехническо развитие и съответно за покриването на това развитие имаше нужда от енергетика, а за България атомната енергетика беше главната възможност. Ние почти бяхме изчерпали водните ресурси за енергийни мощности", каза Петър Данаилов.

България преживява много тежка енергийна криза: "Прекъсне токът, замръзнат пещите на "Кремиковци", замръзнат люпилните и по 30 хиляди яйца отиват на боклука. Аз бях станал комисар да давам бележки на някой да използва електричество за отопление за бита и сега си спомням как народния артист Черкелов дойде при мен да моли за Клуба на артистите в София да им разрешим да използват електричество за отопление. "Козлодуй" ни спаси, извади ни от това нещо", разказа Петър Данаилов.

Началото се поставя в средата на 1966-а година с подписването на спогодба за сътрудничество между тогавашните НРБ и Съветския съюз за изграждането на атомна централа, първата не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Обяснимо, основното оборудване е съветско, но отделни съоръжения са от няколко братски социалистически държави от Съвета за икономическа взаимопомощ - ГДР, Чехословакия и Унгария. Първата копка е през 69-а година, а година по-късно започва мащабно строителство. Ангажирани са над 100 хиляди строители и монтажници. Реакторът е доставен 1972-ра година. Две години по-късно след пуска на първи блок в края на юни, през септември държавният и пръв партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ "Козлодуй".

Един от съветските специалисти, които участват в пуска на първи блок, е Степан Константинов:

"До всеки един български специалист беше руският специалист, дори и аз бях в това число и питахме "Какво ще правиш" и след това, като ни разкажат и получат одобрение, на някои от ръцете им трепереха, хващаха се за ключа и нещо правеха. Ние ключове не пипахме".

Осигурявана е допълнителна подготовка на българските специалисти:

"Достатъчно бързо, след като започна пускът, българите се почувстваха самостоятелни и започнаха самостоятелно да работят. Макар че говоря, че опит нямаше, но това желание, такава самоотдайност, такова желание да се научи човек да си върши работата, това позволи блоковете да се пуснат бързо. Хората искрено искаха тази малка страна, тази земя, като една човешка длан, да напредне, да получи атомна централа. Знаеха и чувстваха каква ще бъде голямата полза от това за България", допълни Степан Константинов.

Здравата спойка между Съветския съюз, държавата и партията в онези години проличава не само в кратките срокове, за които е изградено уникалното съоръжение, но и в някои прелюбопитни факти от историята на централата. Например през 80-те години - в чест на 13-ия конгрес на БКП - планов ремонт е завършен ударно за 13 дни, при обичаен срок от около 40 дни.

Всякакви закачки могат да бъдат открити в ядрените хроники. Не бива да пропуснем да отбележим, че автори на атомните летописи са и тези, чийто професионален и житейски път е пътят на първата ни атомна централа.

"Дойдох като млад инженер по разпределение, при условие, че имаше възможност да избирам други места, но тогава идеализмът беше над всичко и избрах национален младежки обект - "АЕЦ Козлодуй" и от този период нататък, минавайки през всички, бих казал, йерархични места по стълбицата, съм работил непрекъснато в атомната централа", каза инженер Атанас Койчев.

Повече можете да чуете от звуковия файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06