71-годишният електроинженер Киро Маринов от Полски Тръмбеш е посветил повече от три десетилетия на делото да пази и популяризира изобретенията на първите производители на радиоприемници у нас. Така постепенно е събрал над 120 радиоапарата. Поправя ги, реставрира ги и 60 на сто от старите му радиоприемници днес работят.
Колекционерът от Полски Тръмбеш е сред малцината у нас, които имат приемници, каквито и музеите в страната нямат. Особена гордост на Киро Маринов са два радиоапарата, произведени от братя Алтимирски и тяхната русенската фирма „Бралть“ през 1938 и 1940-а година. Купил ги от битак преди години.
Човек трябва да си изработи един усет и като гледа, да вижда, казва инж. Маринов и обяснява как се е сдобил с двата апарата.
"За съжаление най-редките апарати, които имам, съм ги придобил от пазарите. Има хора, които не им са потребни, не разбират понякога за какво става въпрос и са готови да го изхвърлят, а в последния момент решават да го предоставят на пазара. С малко възстановяване - вътрешно и външно, те изведнъж си връщат онзи вид, който са имали преди 70-80 години и човек започва да се удивлява дали това, което днес се прави, ще просъществува тези години“, коментира колекционерът.
Всичко започнало с един приемник „Христо Ботев“, поставен върху маса на тротоар в Горна Оряховица. Радиото работело и от него семейството, което го притежавало, слушало новини и музика. Не след дълги увещания собствениците подарили уникалния апарат на колекционера.
„Друг любим апарат ми е „Турист“ – първият преносим български лампов радиоприемник, който започва да се произвежда 1958-а година и е олицетворение също на един много сериозен скок в производството на радиоприемници. Много силна емоционална страна за мен имат няколко апарата. Първият е „Гусла“, произвеждан 1950-а година. Има твърде непретенциозна външност на пръв поглед, но всъщност е много български по външност“, споделя Киро Маринов.
Близо 8 хиляди лева е вложил в колекцията си от стари радиоапарати Киро Маринов. Два от тях той е дарил на Историческия музей в Полски Тръмбеш, за да обогати музейния фонд от 12 радиоприемника. Някои от старите говорещи и музикални кутии са събирани по мазета и тавани, разказа музейният директор доц. Христо Харитонов:
„Аз имах възможността да обикалям в затворените училища, зарешетените прозорци на читалищата, подбирах това, което беше необходимо. Някои от радиоапаратите са в резултат на нашата издирвателска работа. Ако трябва да кажем кой е най-старият апарат, това е радиоапаратът „Христо Ботев“ – един от най-популярните, най-ранните български радиоапарати. Той е на около 70 години.“
Уредникът в Историческия музей в Полски Тръмбеш Деяна Христова разказа, че за първи път в община Полски Тръмбеш обществен радиоапарат се е появил през 1929-а година:
„Тогава село Страхилово е радиофицирано. За радиоапаратите в Полски Тръмбеш може да се говори за два етапа. Първите радиоапарати са акумулаторните радиоапарати още от 1929-а година. Така постепенно всички села започват да се радиофицират, като след това през 1935-а година в село Куцина в читалището е вторият радиоапарат, който има в общината. До 1940 година, когато се появява първата народна песен в радиоапаратите от общината - това е на певицата Мита Стойчева от село Обединение.“
С изложбата от 80 стари радиоапарата, в Полски Тръмбеш се надяват да си поставят началото на свой музей на радиото.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..
Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево. Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..
От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..
Сеизмолозите в Гърция разглеждат три възможни сценария за развитието на сеизмичната активност на остров Санторини. Първият е да продължат трусовете..
Соросоид стана обидна дума, защото хората нямат никаква мисъл за България. Джордж Сорос се надцени и мислеше, че тази вълна на "Отворено общество"..