Емилия Юкер: Ние можем да бъдем само българи, където и да сме по света

Чикаго има приятелски връзки с около 30 града, намиращи се в различни точки на света. Един от побратимените градове на Ветровитият град е и немският Хамбург. Тази година се отбелязват 30 години от установяването на приятелски връзки между двата града и едно от събитията  посветени на тази годишнина е изложба  в немския културен център в Чикаго. 

В нея Хамбург включи като участници немски фотограф и художничката Емилия Юкер. Всъщност Емилия е българка, която живее сега в Германия, но преди това и тя е една от българите, които  идват в Америка. Смята ,че рисуването за нея е начин да живее, но родителите й не вярват, че рисуването е професия за препитание. И тя  става химик. Но с усещането на художник  търси и открива в органичната химия безкрайно много цветове. Като в рисуването. 

Емилия, как изглеждаше твоята американска мечта преди 32 години  години, когато се запъти към Америка?

"Нямах време да имам мечти. Аз просто работех. Специализирах 3 различни специалности в Холандия и в Западна Германия. След което се получи предложение от американска страна за метода, който разработвах за използването на ядрено-магнитен резонанс  в изследването на растения в сухоземни еко системи.

Мечтата да бъда в Америка се пречупваше от това да се получи добър резултат. Моята мечта беше да създам  нещо, което е много важно за опазване на околната среда, за екологията. И аз просто като всеки научен работник живеех с мисълта да имам публикация с научен резултат."

Какво работиш в Германия и доволна ли си от това, което правиш сега, освен, че рисуваш?

"В Германия работя по много неща. Първо като научен работник преподавам на студенти. Аз съм основател и председател на Културно дружество - Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. Ние работим на ниво литературен фестивал, литературен конкурс, който е единствен в Северна Германия, може би и в Германия. Освен това съм художник. Художническата професия допълва останалите професии. 

Аз съм завършила и музикална школа. 11 години свиря в акордеонния оркестър на Хамбург. Това ми помага да правя и тези музикални картини, които правя, защото тези познания по солфеж и теория на музиката също помагат. Аз свиря и на други инструменти.

В Америка харесвам отвореността, нестандартното. Те имат интерес от развитие. Но в Америка трябва да си много подготвен за да успееш. Германия е вече създадена страна. Тя има утвърдено общество. Много от тях казват, ние всичко имаме. Те търсят сигурността. Те ти дават възможности за обучение, дават ти възможности за много социални пари, които много хора ползват. България е моята любов. Аз не знам, когато говориш за любов какво можеш да кажеш освен ,че я обичаш. Ти я приемаш такава каквато е. 

Аз не мога да кажа каква е България. Аз мога да кажа, че България трябва много да учи. Ние имаме хромозоми, които помнят още от прародителите ни. В момента изживяваме нещо, но ние не можем да бъдем чужди. Извинете ме. Ние можем да бъдем само българи. По-света могат да имат много хубави неща, но те не са наши. Ние трябва да се научим да ценим нашето, да го развиваме. Това съм научила от германците. Ако има 2 неща, които са : едното е много хубаво, но едното е тяхно, те вземат тяхното.

Така ти развиваш своето и наистина своето става по-хубаво и един ден то наистина става най-хубавото, което харесваш. Ако искаме да ни има нас, ние трябва да бъдем ние си. И да се учим как да се развиваме. Трябва да бъдем с всички в добри отношения, трябва да произвеждаме, да работим.

Аз съм сърцето на компанията. Моят баща беше такъв. Обичам шегите, които са на червено вино. Тогава вече всички шеги идват автоматично. Обичам шопския хумор, габровския хумор…Много обичам да се смея, а немците са спестовни като габровци, но аз им казвам в Хамбург са още повече габровци дори. С една улица карат много имена. На немците им казвам трябва да си направите чашите на две - както сте спестовни, да бъдете още по-спестовни. Да се учите от габровци, защото те хем спестявам, но и нещо внедряват.  Докато германците само спестяват!".

Още по темата в интервюто на Елена Цанева с  Емилия Юкер за рубриката "Америка - илюзии и реалности".