Случаи на резистентни към лечение бактерии доктор Герасимова среща все повече в практиката си в София и според нея проблемът става все по-сериозен.

"Антибиотичната резистентност, за съжаление, е все по-голям проблем както в хуманната, така и във ветеринарната медицина. Ние използваме едни и същи групи антибиотици с хуманните лекари и това реално води до това, че имаме общи лекарства, които съответно използваме срещу микроорганизмите, които са и при хората, и при животните. Разбира се, това води до по-голяма възможност за развитие на тази резистентност. За съжаление, в България няма конкретни статистики, проучвания, няма регистър, в който да се отбелязва до каква степен резистентността във ветеринарната медицина е застъпена. В моята практика все по-голям брой антибиотикограми, които изпращаме, се връщат с резултати, при които бактериите са резистентни към групите антибиотици, към които се предполага, че би трябвало да са чувствителни или поне в миналото са били чувствителни, а сега вече не са. Реално натам трябва да бъде насочена може би работата на ветеринарните лекари и изобщо статистически да може да бъдат регистрирани и обявявани такива случаи, тъй като това би могло да доведе до по-реална оценка на мащаба на проблема", обясни ветеринарният лекар.

Повечето хора обаче не са наясно със съществуването на подобен проблем.

"Според мен хората не могат все още реално да оценят ситуацията и всъщност колко голям проблем е това, защото статистически излизат някакви данни, че след някакъв период от време, който дори не е кой знае колко далечен – 2030 г. по последни данни, че дори може смъртността при резистентност на микроорганизмите да надмине смъртността от рак, което говори за наистина голям брой пациенти, които могат да се заразят с такъв тип бактерия. Не съм убедена, че хората са напълно наясно с проблема. Все още има хора, които смятат, че могат да лекуват някакви елементарни стомашно-чревни инфекции с антибиотик. Често собствениците искат и да се случват много бързо нещата. Това е проблем, с който ние се сблъскваме, че понякога е трудно да обясниш, че давайки пробиотици и смяната на диетата ще отнеме някакво по-дълго време, отколкото ако просто сега дадем антибиотик за 3 дни. Ясно е, че ефектът ще е по-бърз, но със сигурност това в дългосрочен план ще има последици и е трудно да се обясни на собствениците. Затова не съм съвсем убедена, че хората си дават сметка реално, че това е проблем и че това крие риск не само за здравето на домашните ни любимци, а и за човека, защото тези бактерии, макар да са донякъде видово специфични, бих могли да бъдат заразни и за хора, особено за хора, които са имунокомпрометирани, и за деца", подчерта доктор Герасимова.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за новата ЕК

Ако домашният Ви любимец се окаже с резистентна на лечение бактерия, това не означава, че Вие също ще я имате.

"По принцип заразяването не е чак толкова лесно. Ако рискът приемем, че е от 1 до 10, за един здрав човек, който е със здрава имунна система, рискът е от 1 до 2. За имунокомпрометиран човек или за децата – от 3 до 4, т.е. рискът не е чак толкова сериозен и голям, но трябва да се спазват елементарни хигиенни норми и особено ако се знае, че имате пациент, примерно с ушна инфекция със силно резистентен причинител като Псевдомонас (Pseudomonas) например, да се спазва хигиена - миене на ръце, хигиена на ушите. Много важна е оралната хигиена при животните, защото това е нещо, което те няма как да правят сами. Съответно, ако ние се погрижим за оралната хигиена на пациентите, това би намалило количеството на бактерии, които те имат в устната кухина, и възможността от това те да бъдат предадени на човека", каза ветеринарният специалист.

• Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Засега няма българска ветеринарна асоциация с препоръки по темата, но специалистите по ветеринарна медицина у нас черпят опит от чужбина.

"Британската асоциация на ветеринарните лекари – те излязоха с един такъв седемточков план, който се опитват да разпространяват сред всички ветеринарни лекари във Великобритания. Това би било добре, ако би могло да стане, да се свърши тази работа и в областта на ветеринарната медицина в България, т.е. да може да се пропагандира и да може да се говори за това наистина. Това със седемте точки е да се работи с клиентите, да се обяснява защо, как трябва да бъдат използвани антибиотиците, в какви дози и колко дълго и защо е необходимо това. Да не се допуска ненужното използване на антибиотици, особено най-вече при вирусни инфекции. Често се сблъсквам с пациенти и с клиенти по-скоро, които очакват при някаква вирусна инфекция да използваме антибиотик. Реално няма необходимост. Вирусната инфекция не се лекува с антибиотична терапия. Вирусите не се поддават на антибиотична терапия и наистина не е необходимо да бъдат използвани антибиотици в случаи, когато имаме чиста вирусна инфекция, неусложнена съответно от бактериална такава. Препоръчва се използването на антибиотикограми, т.е. да се правят микробиологични изследвания преди назначаването. Ако наистина има материал, който може да бъде изследван, това би било добре, защото така конкретно може да подбереш антибиотика, който действа, конкретно може да имаш някакви очаквания за тази терапия. И също да се проследява, т.е. в края на терапията да се направи отново такова изследване, за да се види дали си успял да се справиш с инфекцията, която лекуваш. Особено ако наистина е била някаква резистентна инфекция, някакъв по-устойчив микроорганизъм, това наистина би било добре. Да се пазят досиета на пациентите и да се докладват случаите на резистентност, за да се води статистика, в която да може да се направи наистина оценка на това доколко голям е мащабът на проблема", разясни доктор Герасимова.

• СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Скандинавските страни са водещи в борбата срещу безразборната употреба на антибиотици и ограничаване на антимикробната резистентност. Резултатите показват, че има смисъл от прилагането на строги мерки.

"Там дори последните конгреси, които имахме сега на Световния конгрес по дерматология, се говори дори за връщане на чувствителността на някои бактерии, т.е. до такава степен се опитват да ограничат използването на антибиотици, че има подобрение, т.е. някои от бактериите са станали отново чувствителни към антибиотици, към които преди не са били. Там има много строг контрол и много сериозна статистика. Европейският съюз се опитва да налага някакви норми. Наложиха се норми в селското стопанство, където преди години се използваха антибиотиците изцяло профилактично, т.е. в големи обеми всички животни се третират с антибиотична терапия с цел да се намали смъртността, да се стимулира по-добрия растеж при животните. Това, слава богу, се забрани от Европейския съюз. Сега в България, за съжаление, отново няма кой знае какви рамки и дори това да е забранено, не е ясно, доколко реално се спазва, но да кажем, че е така. Целта на това нещо е да не се използват антибиотици само с профилактична цел и с цел стимулиране на растежа при селскостопанските животни, а изцяло да бъдат насочени само когато е необходима такава терапия. Да бъде по-скоро индивидуално. Нещо, което е доста трудно при селскостопанските животни, защото там говорим за голям брой животни, обикновено третирането е във водата, във фуража, много рядко е само един индивид третиран, както е във ветеринарната медицина на малките животни и на компанийните животни, с които се занимаваме ние", обясни ветеринарният лекар Гергана Герасимова.

Автор на снимката с рижава котка: Pixabay/Alexas_Fotos.

Автор на снимката с куче с две различни на цвят очи: Pixabay/angel1238812.

Автор на снимката с коте под завивка: Pixabay/cat823.