Най-новото българско село в България се намира в едно от най-чистите места на планетата

Като курорт “Свети Константин” възниква край Пещера, през 1910 г., с указ на княз Фердинанд. На мястото му някога се е издигал манастир, на името на Св.Св. Константин и Елена. Той отдавна е разрушен и днес за него напомня само малък параклис, построен върху някогашните руини. Двама родолюбци – историкът Десислав Христов и съпругата му Стоянка, събират средства за изграждането на постамент с паметна плоча в местността “Черковището”, която да разказва историята на унищожената средновековна обител.

Легендата гласи, че в завладените от османските турци територии на Балканския полуостров попаднал и манастирът “Св.Св. Константин и Елена”, който се намирал край римски път – разказва Десислав Христов. – И тъй като армията на поробителите минавала по този път, тя стигнала до Светата обител и я унищожила през 1372 г. Българите обаче, успели да съхранят вярата си и наново съградили манастира. Втори път той бил разрушен през 1657 г., когато османските завоеватели започнали масова вълна на потурчване. Така, освен манастира “Св.Св. Константин и Елена”, били сринати 33 манастира и 218 църкви в Чепинското корито – от Асеновград до Костенец.

Разказвайки за миналото ни, Десислав Христов подчертава, че не иска да насажда етническа омраза, а да представя историята. Прави го и в брошурата “Курортът “Свети Константин – снимки от миналото”, в която виждаме разрастването на ваканционното селище и променящите го лица.

Първите хора, които отиват в тази местност, са ловците от едно новосформирано дружество – продължава разказа си той. – През 1897 г. то се нарича “Елен”, но малко по-късно приема името на Централното софийско ловно дружество“Сокол” и става нарицателно за цялата страна. Именно тези ловци предприемат първите ловни излети в околностите, а не след дълго семействата им започват да се качват с тях и да прекарват там почивните дни. За да могат да отсядат, те вдигат примитивни бараки в местността. Ловджийската кула пък е построена през 1901 г. и служи за подслон на първите ловци. Към нея се прибавят и други постройки – малка фурна, нещо като магазинче.

През 20-те години на миналия век към курорта се прокарва път, през 30-те той се сдобива с лятно кино и пощенска станция, бараките се заменят от красиви вили, светват и първите улични електрически лампи. Туристите пък започват да утоляват жаждата си от прочутата Кукушева чешма на братята Георги и Зафир. А един варненец успява да възвърне здравето си и бива обявен за медицинско чудо.

Йордан Димитров идва в курорта, тъй като бил болен от туберкулоза и лекарите не давали шансове за оздравяването му – разказва историкът. – Благодарение на чистия въздух обаче и след няколкомесечно пребиваване, той успява да се излекува. В знак на благодарност, Йордан Димитров построява със спестяванията си хотел – санаториум за гръдноболни. През 1910 г. той го дарява на ловното дружество, което го оставя на община Пещера, тъй като не можело да го стопанисва. Съдбата на хотела е трагична, защото през 1945 г. пазачът му неволно го запалва и сградата изгаря. Днес за постройката свидетелстват само останалите снимки.

Обновеното курортно селище предлага чудни излети през лятото – до връх Свети Константин или до Везир тепе, откъдето “морето” на Родопите (Язовир “Батак”) се разстила като на длан.


През зимата пък предоставя добри условия за зимен спорт със ски влекове и писти. С пълно основание може да се твърди, че най-новото българско село е разположено в едно от най-чистите места в планетата. Преди години Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство /НАСА/ обяви, че над Баташката планина, където то е разположено, се стеле най-чистият въздух на планетата. Различни американски изследвания доказват, че в района има естествена йонизация на въздуха – едно от най-рядко срещаните природни явления по света.