Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мидите и попчетата - най засегнати от замърсяването с отпадни води

| обновено на 14.05.20 в 15:49

Прекрачен е прагът за възстановяване на екосистемата на Варненския залив и канала, след аварията на подводната тръба с отпадни води. Най-засегнати ще са дънните организми - като миди и попчета, а рибните пасажи е възможно да започнат да заобикалят Варненския залив. Има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. Това замърсяване връща локалната екосистема в 80-те години, когато еутрофикацията (т.нар.„цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни, в резултат от дейността на химическата долина Девня и корабоплаването. Още от тогава е валидна препоръката да не се консумират каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива, припомни специалистът и добави, че данните от станцията на Института, която е на входа на езерото винаги отчитат лошо или много лошо екологично състояние, отбеляза проф. Мончева.


Проф. Мончева как ще се отрази това голямо и продължаващо замърсяване на екосистемата на канала море-езеро и Варненския залив?
Възможни са три сценария на негативни въздействия върху екосистемата. Първият и най-вероятен е това огромно количество органично замърсяване да доведе до прекомерно увеличение на биомасата на фитопланктона (микроводорасли), което няма да може да бъде изконсумирано от следващите звена в хранителната верига. Тя пада на дъното, където предизвиква гниене и отнема кислорода и това води до смъртност на дънните организми (б.ред.предимно миди). Това има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. 
Другите два сценария са все още хипотетични, поради липсата на достатъчно научни доказателства. Те са за появата на токсичен фитопланктон и за наличието на коронавирус в замърсената вода. Експерименти в други райони на Световния океан показват, че коронавирусът остава активен във вода, замърсена с битово-отпадни води. 
Означава ли това да не купуваме местен улов от пазарите? 
Този призив за неконсумиране на каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива е от валиден още от 80-те години. Ние имаме станция на входа на езерото и данните от нея винаги остават за лошо или много лошо екологично състояние. Но тази авария ще върне екосистемата в 80-те години, когато еутрофикацията (б.ред. т.нар. „цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни.
Каква беше причината за повишените нива през 80-те?
Причината беше гордостта на България - химическата долина Девня, а и корабоплаването. Това бяха фактори, които доведоха до това да бъде прескочен прага, след който въобще може да се мисли за възстановяване на екосистемата на Варненското езеро. 
Прекрачен ли е сега?
Той отдавна е прекрачен. А сега неколкократно.
Каква е прогнозата ви?
Трудно е да прогнозираме, при справяне с аварията, колко време ще бъде нужно на варненски я залив да подобри показателите си и екологичното състояние. 
Как ще се отрази увеличаването на фитопланктона и намаляването на кислорода върху популацията на рибата и изобщо върху здравето на видовете?
Потърпевши ще бъдат дънните организми като попчетата и мидите. Но не бива да бъдем толкова големи песимисти, защото все пак Варненският залив е една ограничена територия, която няма да нанесе толкова големи щети на рибните запаси, които на всичкото отгоре са и подвижни организми.
Рибите, обаче като цели пасажи, ще започнат ли да заобикалят Варненския залив?
Свидетели сме на това как климатичните промени и свързаните с тях промени в теченията, диктуват пътя на пасажите, вкл. и по нашето крайбрежие. Така че, се надявам точно това да се случи. Но районът е твърде малък, за да чертаем такива черни сценарии занапред. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите

Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..

публикувано на 10.09.25 в 08:05

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 09.09.25 в 08:15

Как да намалим стреса на децата преди първия учебен ден

С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..

публикувано на 08.09.25 в 08:05

Младият актьор Виктор Димитров: За мен е сбъдната мечта да играя тук

Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена.  "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..

публикувано на 07.09.25 в 10:50
Съединението Варна

По пътя на Съединението: От шуменското село Мараш, през Варна, до Пловдив

140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре  и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..

публикувано на 06.09.25 в 09:10
Атанас Радев

Политологът Атанас Радев: Политиците от години не обръщат внимание на младите хора

Политическите партии от години обръщат гръб на младежката аудитория. Това подчерта за Радио Варна политологът Атанас Радев, председател на Националния младежки форум. Според него темите, които вълнуват младите хора, рядко стигат до дневния ред на парламента. Младежите, допълни Радев, често първи усещат къде буксува системата.  Партиите са..

публикувано на 05.09.25 в 08:05

Експерт по публична реч: Всеки може да се научи да говори пред хора, стига да има какво да каже

 Всеки може да се научи да говори пред хора, стига да има какво да каже. Това каза експертът по публична реч и преподавател по сценично поведение Мартин Кърнолски. За да станеш добър оратор, е необходимо да следваш принципите, посочи той.  В езика има над 30 вида публична реч - мотивационна, благодарствена, за сватба, дори и за погребение. Затова,..

публикувано на 04.09.25 в 07:20