Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли сбор от рецепти да привлича туристите

| обновено на 27.10.20 в 15:12

Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?

Да, правилно сте прочели!

Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.

Проектът, започнал през лятото, стъпва и върху идеята, че в последните години все повече чужди, че и наши туристи се насочват и към т.нар. гурме туризъм и желаят да се запознаят поне частично с националната и регионалната ни кухня. Затова България е разделена на девет туристически района с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна, а за всеки от тях са заложени традиционни ястия и напитки.
Похвален почин, както се казва, но оказва се механичният сбор от рецепти, дело на преподаватели от пловдивския университет, е пропуснал - на първо място, че Варна има излаз - и то не малък, на море.

Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.

При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".


Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.

Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.

Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.

Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Истинските био плодове и зеленчуци не са в големите магазини, а в стопанските дворове

Вкусните плодове и зеленчуци, които не са третирани с химически препарати, не са мит, категорична е Кристияна Опрева. Младият агроном днес ще се включи в дискусия в зала "Кубрик" на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна. Опрева ще въведе всеки любител - зеленчукопроизводител и овощар, в основите на органичното градинарство...

публикувано на 04.10.24 в 14:50

Дъщерята на Кирил Господинов: Ако днес срещна Баш Майстора, той ще ми каже: "Айде, нема нужда!"

Барелеф в памет на Кирил Господинов беше открит във Варна в сряда. Паметният знак е дело на скулптора Кирил Янев, а инициативата за създаването му е на дъщерята на актьора Веселина Господинова.  На барелефа, който се намира в градинката до Драматичния театър "Стоян Бъчваров", Кирил Господинов е изобразен в естествен ръст, в коронния му образ на Баш..

публикувано на 04.10.24 в 08:00

Katrine Stenbekk (KALANDRA): Българите сте невероятна музикална нация

Интервю с Katrine Stenbekk, Florian Winter и Jogeir Mæland (KALANDRA) За първи път KALANDRA ще направят хедлайнърски концерт в България. На 5 октомври по покана на „Blue Hills Events“ норвежците ще представят новия албум „A Frame of Mind”. Концертът ще открие специалният гост Lili Refrain. KALANDRA имат дълбока връзка със своите норвежки..

публикувано на 04.10.24 в 07:15

Максим Стойков - младият културист, който постига с много труд мечтите си, продължава да носи гордост за България

Варненцът Максим Стойков се завърна от световния шампионат по културизъм, провел се на остров Киш в Иран, с две титли и три призови места.  Състезанието включваше участници от около 30 държави, като конкуренцията е била много сериозна, споделя Максим, който е  единственият представител на България в състезанието при младежите.  След завръщането..

публикувано на 03.10.24 в 11:32

Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE): Не мисля, че перфекционизмът въобще е даден на човечеството

Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...

публикувано на 03.10.24 в 08:30
Атанас Костурков

Строителен предприемач: Най-достъпни са жилищата в големите блокове

Нестабилната икономическа и политическа обстановка в България се отразяват сериозно на строителния бранш. Това коментира за Радио Варна строителният предприемач Атанас Костурков. Той има поглед върху развитието на строителството на страната от 1989 година до днес и допълни, че най-трудно в момента е намирането на качествени кадри в сектора. На..

публикувано на 02.10.24 в 10:00

Рибари настояват за по-голям контрол при улова на рапани в Черно море

20 тона на година е количеството на уловената черноморска бодлива акула от български рибари. Уловът е много по-малък в сравнение с преди няколко години, когато е бил около 150 тона. Това съобщи за Радио Варна генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов, който е председател на Асоциацията на производителите..

публикувано на 02.10.24 в 08:37