Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли сбор от рецепти да привлича туристите

| обновено на 27.10.20 в 15:12

Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?

Да, правилно сте прочели!

Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.

Проектът, започнал през лятото, стъпва и върху идеята, че в последните години все повече чужди, че и наши туристи се насочват и към т.нар. гурме туризъм и желаят да се запознаят поне частично с националната и регионалната ни кухня. Затова България е разделена на девет туристически района с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна, а за всеки от тях са заложени традиционни ястия и напитки.
Похвален почин, както се казва, но оказва се механичният сбор от рецепти, дело на преподаватели от пловдивския университет, е пропуснал - на първо място, че Варна има излаз - и то не малък, на море.

Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.

При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".


Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.

Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.

Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.

Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20
Йордан Дянков и Адела Бозмарова от Черноморския младежки център - Варна

Община Варна започна мащабно социологическо проучване сред младежите от 15 до 29 години

Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация.  "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..

публикувано на 27.05.25 в 16:05
Снимката е илюстративна

Христина Генова, РИОСВ-Варна: Законът не ограничава броя на турбините в един ВЕИ парк

Защо се допуска изграждането на ветроенергийни паркове в земеделски земи, има ли инвестиционни предложения, получили отрицателна оценка за въздействие върху околната среда от РИОСВ-Варна? Това са част от въпросите, които Радио Варна отправи към Екоинспекцията, след проведеното обществено обсъждане във Вълчи дол по новия проект на "Добротич уинд"..

публикувано на 27.05.25 в 08:05