„Иконите спят” е онлайн проект между театъра и киното, посветен на Гео Милев, творческа хипотеза за последните 9 месеца от живота на поета.
Режисьор на проекта е Елица Йовчева. Провокирана от личността на поета Гео Милев, тя се заема с нелеката задача да създаде текстове, които са вдъхновени от живота и творчеството на големия поет. Монологичните кино епизоди са заснети и се излъчват онлайн.
Фотограф и оператор е Мария Цветкова. В ролята на Гео Милев, неговата съпруга и агента влизат Цветан Пейчев, Александра Майдавска и Зафир Раджаб.
Проектът се осъществява с финансовата помощ на Национален фонд „Култура“.
Обичате да се предизвиквате, обичате по-нестандартните форми в изкуството. В този смисъл „Иконите спят“ предизвикателство към Вас самата ли беше?
Със сигурност. На първо място – да, защото изисква голяма доза смелост и е нещо като следваща стъпка в моите творчески търсения, тъй като включва и написването на текст, подбора на подходящ екип, търсене на финансиране, съчетаване на кино и театрални средства. Срещата с публиката, която никога не знаеш как ще протече. В този смисъл е огромно предизвикателство и висока летва, която си поставих.
Защо избирате Гео Милев?
Гео Милев е за мен огромно вдъхновение, от гледна точка на това, че е притежавал една неизчерпаема творческа енергия. И тезите и темите, които е повдигал и разисквал, които са го държали буден по цели нощи, считам за актуални и необходими в съвременността. Той е иноватор, реформатор на българската литература, на българския театър на българското изкуство като цяло. И на мен лично като творец много ми липсват такива личности във времето, в което живеем. И понеже рядко ги откривам, реших, че бих могла да си позволя да възкреся и интерпретирам една от тях.
Върху какво точно се фокусирате в „Иконите спят“? Какво изследвате?
Изследвам негероичния образ на Гео Милев и всички онези въпроси, които се стремим да не си задаваме, когато мислим за една икона, за един авторитет. Вълнувам се от човешката същност на Гео Милев, от това какво е правил, когато е бил сам, за какво си е мислил, какви са били вътрешните му борби. Целта ми е да снема ореола му на безпогрешен, безапелационен авторитет и да се докосна до неговата идентичност, личност. Като човек, който среща човек и открива всички причини, поради които после той е станал една голяма възхитителна личност.
Как избрахте актьорите, които ще свършат тази работа?
Ще бъда честна - доста интуитивно. За първи път дадох воля повече на интуицията си, отколкото на рационалния си избор. Това важи за Александра Майдавска и Цветан Пейчев. С Цветна Пейчев съм работила и преди, но за първи път усетих , че за тази много предизвикателна роля той притежава всички качества, които аз не съм виждала, но знам, че са там. Същото важи и за Александра Майдавска. Бях я гледала в няколко нейни превъплъщения и имах усещането за човек с висок професионализъм, който, въпреки че е толкова млад и все още е по-скоро неопитен, ще подходи много отговорно към задачата.
Зафир Раджаб беше интересен избор, защото интерпретацията на агента, която пресъздадохме, е доста противоречива. Това не е интерпретация на един възрастен, озлобен, наказващ човек, а по-скоро на един млад човек, който търси отговори.
Разкажете за този формат, който съчетава театър и кино.
Човек би си помислил, че това е компромисен вариант, имайки предвид ситуацията , в която в момента сме поставени и трябва да работим. В момента, в който реших да не подхождам скептично, а по-скоро да се впусна в това приключение, осъзнах, че театърът и киното имат много допирни точки. Трябва са се търсят подходящите изразни средства, които да достигнат до зрителя. Тук това, което се получи, не е изцяло иновативен невиждан жанр, а едно много добро съчетание, по-скоро един танц между актьора и камерата. Камерата, която се движи заедно с актьора, го изследва задълбочено. Тя е око, което вниква в дълбоката му същност. Смятам, че се получи много добър хибрид между театър и кино, с кино средства. Опитали сме се да намалим театралността максимално, но позовавайки се изцяло на един театрален текст. За да бъдем верни на изкуствата, които отстояваме и в които се реализираме.
В 1/3 от детските градини у нас децата ежедневно използват и изхвърлят чаши за еднократна употреба. Така ежегодно детските градини у нас изхвърлят над 80 млн. пластмасови чаши . Цифрите са наистина са плашещи - между 5 и 6 милиона лева струва изхвърлянето на еднократни пластмасови чаши в детските градини. На практика..
Историята е едно колело, което се върти, и събитията в него се повтарят. Това подчерта за Радио Варна и предаването "Новият ден" историкът Траян Димитров. Месец септември е много богат откъм исторически събития, а Варна заема централно място сред тях, допълни Димитров. " В Деня на Съединението княз Александър I Батенберг тръгва от Варна, минавайки..
В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..
Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена. "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..
140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..