Фоторепортажи от 27 държави за 6 години, наградата за най-добър млад фотожурналист през последните три години, публикации в най-известните и престижни световни издания. Всичко това е част от биографията на младия фотограф Христо Русев. Той е родом от Свиленград, но фотографиите му са от цял свят. В момента работи за Getty images. Преследва детската си мечта неуморно с цената на много усилия и, както сам признава, с още толкова късмет. През 2021 година е бил официален фотограф на МВФ по време на срещата на Г7, а престижното издание Business insider подрежда снимката му сред най-въздействащите 30 през 2020 година. За силата на мечтата и порива да я следваш независимо от цената, която трябва да платиш, Христо Русев разказва пред Любомир Бенковски и Мартин Николов в предаването Гравитация 0.
"Аз започнах да работя преди 13 години, когато бях на 14", спомня си Христо Русев. Първоначално това стана случайно в местния вестник "Старият мост" в Свиленград. След това работата ме отведе да работя за вестник Преса, пращал съм снимки за Труд, Булфото, Дневник, Капитал.
Една снимка беше спомената за най-въздействаща през 2020 година. Коя е тя?
Тя е правена в една класна стая, където учителят преподава, а студентите ги няма. Снимана е през първата година на пандемията.
Как от Стария мост се стига до Washington post?
С много труд и недоспивания. В началото карах баща ми да продаваме кебапчета на един местен панаир, за да мога да си плащам пътуванията. Трябваше сам да си осигурявам репортажите и после да се опитвам да ги продавам. Така се получи, че имах и късмет. След като станах на 18 години вече сам си карах колата, но до тогава все някой ме караше. Спях в колата, снимах, пращах снимки. Голяма доза късмет трябва, но и много усърдна работа. Най-важното е да не се предаваш.
Откъде идва тази вътрешна енергия, ентусиазъм да преследваш целта?
В рода може би има няколко души, дори цялото ми семейство. Нямаме фотограф, журналист, човек на изкуството, но дядо ми и баба ми бяха треньори. Аз съм израснал при тях и те са ми предали борбен дух като в спорта на принципа всичко докрай или нищо. А на мен фотографията ми е в кръвта. Аз още в училище си тръгвах от занятия, когато има някакво събитие.
Как набелязваш, събитието на което да отидеш? Как се разшири погледът ти от България и извън нея?
След като завърших училище започнах да работя за една италианска фотоагенция. Пак си поемах сам разходите, но гледах световни новини, какво купуват медиите. Когато ставаше голям протест в Истанбул например отивах и снимах. Там създавах контакти, които в бъдеще ми помагаха. Тогава имаше и престрелки в Македония и ходих там на антитерористична операция. Пътувах до Украина. Търсех горещите точки около България. После пътувах и до Бразилия, където живях един месец. В Тайланд също съм бил. След като вложих много ресурс, енергия и пари си направих свой план, защото знаех какво се търси, кое е интересно и кое не е, за да се инвестира.
Каква е разликата, спецификата при работата за чужбина?
Голяма е разликата. В България се търси сензацията катастрофи, много лични човешки драми, а за мен това не е фотожурналистиката. В чужбина се търси повече разказване на човешки истории, които влияят основно на цялостната картинка икономическа и политическа в дадена страна. Отношението на самите редактори към теб е различно. Там се уважава твоето мнение. Там си като равен с тях. Може да е най-известният редактор, но когато ти имаш забележка, теб те изслушват и са склонни да променят нещо. Всичко е много по-човешко и много по-лесно се работи.
Къде заминаваш след като излезеш от студиото?
В момента съм в почивка няколко дни. Това е времето в годината, в което имам десетина дни почивка. Заминавам за Пловдив, но не по работа. При нас на празниците се работи. Събота и неделя също се работи.
Това е фотография, свързана с медии. Опитвал ли си и в другите форми на фотография да се пробваш.
Обичам да правя стрийт фотография. Понякога и пейзажи, но не професионално, а за себе си като хоби. Това ме разнообразява. Ако няма репортаж през деня трябва нещо да снимам.
С навлизането на дигиталната фотография в чужбина редакторите се усетиха, че не всеки журналист с фотоапарат може да свърши тази работа и започна едно връщане към фоторепортерите.
В чужбина никога не е било като в България. Всички фотографски отдели, които искат качествена фотография първоначално при извънредна ситуация използват каквато и да е било снимка, защото се гони скорост. Но след това се изпраща професионален фоторепортер и се прави история в снимки. След терористичните атака в Париж имаше две близначета с баба си, които отиваха към Батаклан и там изпаднаха в панически плач, защото най-вероятно бяха загубили родителите си. За всеки репортер това е снимката на това място. Аз обаче за първи път нямах сили да направя тази снимка. Вдигнах фотоапарат и оставих този момент.
И репортерите са хора и те имат някакъв предел. А попадал ли си в опасни ситуации, когато си снимал?
В България са ме заплашвали в определени общности. В Рио де Жанейро са ме предупреждавали, че ако навляза в определена улица няма да мога да изляза. Когато някой не иска да го снимам, аз не го правя. Гледам да съм максимално отворен към хората и да не прекрачвам граници. Работя максимално уважително към хората, които снимам.
Предстоят ли ти командировки зад граница?
Да, предстои ми изложба във Валенсия, където ще бъде представена документалната книга за Васко Василев с мои снимки, а след това с един италиански художник в Малта.
Кое е мястото, на което искаш да отидеш?
Навсякъде. Може би в Африка, където все още не съм бил. В Истанбул обичам да се връщам отново.
Разговорът на Любомир Бенковски и Мартин Николов с Христо Русев можете да чуете в звуковия файл.
В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..
Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена. "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..
140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..
Политическите партии от години обръщат гръб на младежката аудитория. Това подчерта за Радио Варна политологът Атанас Радев, председател на Националния младежки форум. Според него темите, които вълнуват младите хора, рядко стигат до дневния ред на парламента. Младежите, допълни Радев, често първи усещат къде буксува системата. Партиите са..
Всеки може да се научи да говори пред хора, стига да има какво да каже. Това каза експертът по публична реч и преподавател по сценично поведение Мартин Кърнолски. За да станеш добър оратор, е необходимо да следваш принципите, посочи той. В езика има над 30 вида публична реч - мотивационна, благодарствена, за сватба, дори и за погребение. Затова,..