Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Снимка: Татяна Обретенова

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.


Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.




Има ли някаква статистика за България какво най-често се колекционира?

До края на 20 век колекционерството в България не беше много развито, хората колекционираха най-обикновени неща, които им доставяха лична радост - пощенски марки, употребявани фонокарти, лимки за игра, кибритчета, картинки от дъвки. Защото повечето от времето, което човек е с колекцията си, той я съзерцава и тя му носи някаква градивност. Разбира се, има колекционери на оръжия, на антични предмети, но е много важно да се познава закона, особено по отношение на античните предмети. Те са приоритет на придобиване първо от самата държава и всеки е длъжен, ако изкопае нещо от земята, да отиде първо в музея и да го покаже. Да се разбере има ли смисъл от това, музеят притежава ли го и ако го притежава и се откаже, тогава той има свободата да го прави каквото прецени.
Интересна е историята на варненския бог на познанието и плодородието Дарзалас. Тази малка статуетка попадна при мен преди повече от 20 години, разбира се показах я веднага на специалисти от музея. Направиха необходимите изследвания, разбра се значимостта на находката, но се оказа, че музеят няма пари да я закупи. Тогава направихме една много бърза акция, събрахме пари, откупихме я. Дарихме я на музея и досега в Археологическия музей във Варна се пази статуетката на бог Дарзалас и Варна има собствен бог. Трябва да има познание и съвместна работа - експерти, изследоватeли, историци и тези, които имахме желание да помогнем, се обединихме и много бързо успяхме да стигнем до щастлива развръзка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Даниела Цочева - инициатор на проекта и Йоана Василева - участничка

Ателие за драматургично писане: Тийнейджъри от Варна разказват свои истории

Първото по рода си Ателие по драматургично писане с участието на талантливи гимназисти от Варна е към своя финал. 20 млади автори, разпределени в два класа с ментори Захари Карабашлиев и Мария Касимова–Моасе, работиха месеци наред върху свои оригинални драматургични текстове. Финалът е повече от обещаващ – сценично четене на 5 юни от 17:30..

публикувано на 05.06.25 в 07:00

Изложба "Какво сънува водата" представя Христо Йотов във Варна

 До 1 юли галерия „Папийон“ представя новата самостоятелна изложба на художника Христо Йотов, озаглавена „Какво сънува водата“.  С тази експозиция Йотов поставя във фокус онова, което все по-често липсва в модерното изкуство, генерирано от изкуствен интелект – чувствата . „В изложбата има любов, хумор, има и неприязън. Това са емоции,..

публикувано на 04.06.25 в 07:00

Младият актьор Симеон Дамянов: Ако и един зрител излезе от театъра с една идея по-избистрено съзнание, свършили сме си работата

Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято"...

публикувано на 03.06.25 в 11:21

Тангото се ражда в прегръдката

Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..

публикувано на 03.06.25 в 08:00

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13

Åke Henriksson (MOB 47): Не сме фалшиви пънкари

Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни.  Интервюто с..

публикувано на 02.06.25 в 10:25

Фотографска изложба "На фокус: Крайбрежие"

Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години.  Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..

публикувано на 02.06.25 в 07:00