Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Снимка: Татяна Обретенова

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.


Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.




Има ли някаква статистика за България какво най-често се колекционира?

До края на 20 век колекционерството в България не беше много развито, хората колекционираха най-обикновени неща, които им доставяха лична радост - пощенски марки, употребявани фонокарти, лимки за игра, кибритчета, картинки от дъвки. Защото повечето от времето, което човек е с колекцията си, той я съзерцава и тя му носи някаква градивност. Разбира се, има колекционери на оръжия, на антични предмети, но е много важно да се познава закона, особено по отношение на античните предмети. Те са приоритет на придобиване първо от самата държава и всеки е длъжен, ако изкопае нещо от земята, да отиде първо в музея и да го покаже. Да се разбере има ли смисъл от това, музеят притежава ли го и ако го притежава и се откаже, тогава той има свободата да го прави каквото прецени.
Интересна е историята на варненския бог на познанието и плодородието Дарзалас. Тази малка статуетка попадна при мен преди повече от 20 години, разбира се показах я веднага на специалисти от музея. Направиха необходимите изследвания, разбра се значимостта на находката, но се оказа, че музеят няма пари да я закупи. Тогава направихме една много бърза акция, събрахме пари, откупихме я. Дарихме я на музея и досега в Археологическия музей във Варна се пази статуетката на бог Дарзалас и Варна има собствен бог. Трябва да има познание и съвместна работа - експерти, изследоватeли, историци и тези, които имахме желание да помогнем, се обединихме и много бързо успяхме да стигнем до щастлива развръзка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 15.08.25 в 07:10

Писателят Красимир Симеонов: От теб зависи да вземеш решението да бъдеш щастлив в един тъжен свят

Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на  Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..

публикувано на 14.08.25 в 08:30

Ветроходец: Който веднъж се увлече по ветроходството, остава с тази "болест" завинаги

Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..

публикувано на 13.08.25 в 11:35

Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR): Голяма част от музиката днес не е добра и това е истината!

Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..

публикувано на 13.08.25 в 07:05

Варна е домакин на пътуващата изложба „Следи от изчезване“ – глас за изчезващата дива природа на България

До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..

публикувано на 11.08.25 в 07:00

Семейство антиквари: Показваме старинни пафти, носии и български украшения в училища

Национално антикварно изложение Варна-2025 г. се провежда на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята. За първи път ще има участници от други държави.  Редовни участници във Варна са Николай и Даниела Петрови от Стара..

публикувано на 09.08.25 в 13:58