Въвеждането на мито за украинското зърно, от което всички източни държави от ЕС са засегнати, е напълно основателно, смята Дончо Калудов, председател на една от големите кооперации в Добруджа, тази в балчишкото село Соколово, и представител на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която преди дни внесе декларация до управляващите с искане за спешни мерки за подпомагане на сектор зърнопроизводство.
Фактът, че в Германия стачкуват, е показателен, че нещо трябва да се промени, категоричен е той, и подчерта, че щом основният двигател на ЕС протестира, значи ние сме в доста по-окаяно състояние.
Зърнопроизводителите сме най-ощетените – първо от ковида, после и от украинското зърно, на практика сме оставени, докъдето издържим. Това ли е целта на основното производство на храни в Европа и в България?!, запита риторично земеделецът.
По думите му браншът втора година търпи загуби и трябва да бъде подпомогнат със субсидии по подобие на животновъди и зеленчукопроизводители, без да влиза в конфликт с останалите сектори в земеделието.
„Искаме да можем да работим нормално, да си продаваме зърното на нормални цени, но ако продължаваме така, няма да издържим“, заяви Калудов, че по първата точка в декларацията - за държавна помощ заради войната в Украйна, няма да отстъпят.
Кооперация „Сокол“ – с. Соколово, по подобие на други в региона, също не е реализирала продукцията си и не може да каже на този етап каква ще е рентата за тази стопанска година.
Припомняме, че на 18 септември 2023 г. десетки земеделци с техника блокираха за час кръговото кръстовище на изхода на Балчик. В земеделския протест тогава се включиха представители на всичките 20 организации за разлика от сега, когато недоволните зърнопроизводители възнамеряват да организират блокади, ако не бъдат защитени интересите им.
Подробностите чуйте в прикачения звуков файл:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..