Николай Табаков: "Живеенето в духа е нашият стремеж към съвършенство"

Поредният гост на "Приказки от Северозапада" е скиталец по съдба и душа- роден в Ивайловградско, но живял по всички краища на България включително и при нас- във Видин и Враца. Избрах го за мой гост, защото упражнява рядката за България професия на книгоиздател и писател. А няма да се уморя да ви срещам с хора на духа. Споделя, че в желанието си да се затрупа с житейски опит и мъдрост, се е захващал с всякакви странни работи. Включително е бил лепач на гуми във Видин. Но накрая любовта му към словото го "поставя на мястото му". А тя тръгва отново от Видин- от библиотеката, където родителите му го отвеждат съвсем малък.

"Литературата е изкуство, което няма равно на себе си. То е канава за всички други изкуства. Тя надхвърля останалите, поради своите възможности- да работи с всичките ни сетива и да ни прави съавтори. Човек е създаден да сътворява и по този начин живее във вечността"- с възторг споделя Николай Табаков.

За Северозапада и торлаците, за любовта и душата се изповядва Николай Табаков. И тъй като сме в най- хубавата част на пролетта, ще си позволя да завърша с цитат от наградения роман "Няма да е все така", където Николай Табаков описва пролетта: "В градския парк се разхождаха момче и момиче, хванати за ръце. Момчето беше високо и синьо, а момичето съвсем жълто. Над тях трептяха дървесата, облаците трептяха, чак и слънцето. Беше пролет и вятърът- този вдъхновен уличен метач- събираше старите листа. Миришеше на мокри парфюми, на свежи повеи, на светлина."