9 септември- ново освобождение или заробване

Разделя ли 9 септември нацията е основната тема днес в "Посоките на делника". Оказва се, че тази дата все още разединява хората, различни са и техните мнения по въпроса, показва анкета на сътрудника ни във Враца Жоро Александров:

"9 септември е една дата, която вече се празнува от една малка част от обществото. Те я припознават като някаква светла дата. Останалите си мислят, че това е началото на заробването на българския народ... Не, не мисля, че 9 септември разделя нацията. Той просто е една дата от нашата история... Според мен 9 септември все още разделя, защото е много кратко времето, през което са се случили всички тези събития преди 9- и, след 9- и....Политиката на управляващите преди и след е довела до там, че много хора са загинали. Не е минало достатъчно време това да се забрави."

Девети септември- една противоречива дата, която за едни е ново освобождение, за други- заробване. Вероятно никога няма да приемем еднозначно събитията, случили се тогава. Във видинското село Макреш на 9 септември се провежда пък традиционният събор.

"В Макреш има наследници на убитите партизани, които до ден днешен си празнуват деня. Това е история и няма нищо обидно. Хората от Макреш са дали доста свидни жертви. Това е част от историята, няма как да се забрави, а и не трябва", разсъждава кметът на селото Иван Каменов. Исторически справедлива или зловеща за България дата е 9 септември 1944 г. ще реши времето, както казват древните: "Времето е мъдрец". Дядо Младен Петков от видинското село Подгоре е бил на 15 години, когато идва 9 септемвир 1944 година.

"Празнувахме 9- ти септември с песни, танци, с гърмежи. Цялото село- възторжено, че е дошла свободата на България. Дано 9- и септември дойде още веднъж, че този народ да се събуди. Но този празник в нашето село е забравен и на мен ми е много тъжно", разплакано разказва дядо Младен. Датата слага край на демократична България според други.

"На 9- ти септември се постави началото на тотална смяна на икономическия, политическия, социалния модел на развитие на държавата, на ценностната система. И в този смисъл 9 септември е и водораздел между две епохи- на демократична България преди Освобождението и на тоталитарния социализъм", изрази пред сътрудника ни Лора Инджова мнението си Мая Занева, председател на Общинския съвет в Козлодуй, но по професия дългогодишен учител по история.
С коментар по темата се включи и сътрудникът ни от Берковица Петя Генова:

"Казват, че за да има реална оценка за едно събитие, трябва да минат поне 50 години от него. Днес, 69 години след 9 септември 1944 година, мненията за случилото се продължават да са разнопосочни и емоционално оцветени. Има живи хора, преживели онези смутни дни- били и от страната на победителите, и от страната на победените. Подмяната на държавната власт на 9 септември е квалифицирана с много имена- в първите ми учебници по история наричаха датата "всенародно въстание", после в гимназията го учех като начало на социалистическата революция. Тъкмо завърших гимназия и родих дъщеря си, дойде 10 ноември 1989 г. И за нея се заговори като за "комунистическия преврат". Вече бях студентка по история, убедена в знанията си от училище, а се оказа, че нищо не знам. Днес аз няма да го квалифицирам или поне ще се опитам да не го правя. Да погледнем фактите.

 

"Било славно, но и жестоко време. Партията разпоредила преди Народния съд, да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така, всяка нощ пред разпределителя- Дирекция на полицията на "Лъвов мост" пристигали хора от града и селата, камиони "Опел Блиц", от провинцята използвали и влакове. След описване, качвали ги пак на камиони, откарвали ги в радомирските села Върба,Темелково и Батановци, където ги избивали и заравяли из нивите. Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов." Но да се върнем на определенията. Въстание, революция, преврат. Термини, които колкото и да са различни по своята същност, са обединени от едно- има екстремност и коренна промяна, има използване на неконституционни средства за постигането на целта и погубени човешки животи. Притеснява ме фактът, че и днес сме постоянно свидетели на различни исторически събития, които тълкуваме не според фактите, а според интереса си- Либия е пресен случай, Сирия- също. Вчера мой приятел ми написа:
"Майната му на девети септември- много народ са затрили тогава. Нищо не пиши. Тя историята е така или инак написана. Младите- не им пука. Наборите от събитията- измряха. На нашето поколение- само тъпи спомени от безумни манифестации и сборове." И дори да не съм съгласна с него, факт е, че много хора мислят така- най-вече заради идеологиите и пропагандата, които ни отдалечават от истината. За това- знайте историята, ровете, питайте, четете. Имайте памет", завършва коментара си Петя Генова.

"Ние вече така сме се разединили и мостовете помежду ни са срутени, че май скоро няма да се обединим", казва в коментара си Петко Котларски.
Трябва да помним тази дата 9 септември, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки, за да можем да правим крачки напред.

Още по темата за 9 септември- чуйте в звуковия файл.