"Като цяло в Сърбия е на първо място гурме туризмът. Прочути са сръбската скара и гостоприемство на сърбите, хубавите ресторанти и качествените блюда. Има и туристически обекти, които можем да видим. В съседния ни регион- Зайчар можем да посетим археологическия комплекс Гъмзиград, където са останките от античното селище "Феликс Ромулиана", музея в града, също и "Радулбегов конак". Интересно е, че с един билет на цена около пет лева могат да се посетят и трите обекта, като не е задължително това да стане в един ден. В България какво могат да видят сърбите? За всеки е различно. Някои идват на шопинг туризъм. Явно намират някои по-евтини и по-качествени стоки. Предполагам, че за хора, които се интересуват от история, ще е интересно да видят музея, "Баба Вида", Белоградчик, пещерата "Магура". Интересите са различни, но виждам, че във Видин сърбите повече атакуват магазините"- смята журналистът от в-к "Конкурент" Красимир Ивайлов.
Контакти от двете на страници на границата създадоха и учрежденията. Сред най-активните са училищата. Една от съвместните инициативи, която обединява три региона- Видин, Зайчар и Калафат, е на тема "Разчупи предразсъдъците - свободата е равенство". В нея участват ученици от езиковата гимназия "Йордан Радичков" във Видин, Икономическо-търговска гимназия в Зайчар и Основно училище "Константин Герота" в град Калафат. За контактите между трите училища разказа директорът на Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин Любомир Георгиев:
"Контактите за нас са едно от значимите неща, а тук сме граничен район със Сърбия- град Зайчар, с Калафат- в Румъния. Би трябвало да се познават децата, би трябвало да се познаваме и ние колегите."
Ученици от видинската Природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I" подготвят карта на туристически обекти във Видин и Зайчар, разказа преподавателят Йордан Йорданов, когото Светлана Стоенелова срещна в Ново село. Представители на училището, както и колеги от радиото наблюдаваха характерни за новоселския край обичаи. Учебното заведение поддържа контакти с гимназията в Зайчар.
"Ще направим една интерактивна карта за двата региона, която ще прикачим към туристическите сайтове. Ще направим и туристическа брошура за нашите забележителности, която ще раздаваме в Белград и София"- каза Йордан Йорданов. Училището, в което той преподава, поддържа също контакти с гимназията в град Зайчар.
На 18 километра от Видин е румънският град Калафат. Сред забележителностите там са музеят на изкуствата и сградата на кметството, която е паметник на културата. Около 9 хиляди превозни средства преминават седмично в двете посоки по Дунав мост 2. Таксата за леки автомобили е 12 лева. А след откриването на съоръжението в средата на юни миналата година, по него потеглиха и редовни автобуси.
"Увеличен е обменът на стоки между двете страни. Радваме се, че беше пуснат в експлоатация новият мост по река Дунав при Видин- Калафат. От откриването на Дунав мост 2 през юни 2013 година, числата показват, че той е допринесъл за увеличаване на износа от Румъния за България с повече от 9% и за увеличаване на износа от България за Румъния с повече от 6%"- съобщи съветникът от посолството на Румъния у нас Виктор Дедиу, който беше във Видин за честването на националния ни празник 3 март.
Какво мисли за контактите от двете страни на Дунав, попитахме Аурелия Станева, която е родом от Крайова, но живее в България. Тя е технически секретар в Почетното консулство на Румъния във Видин.
"Видин е място на румънско- българското приятелство, което е силно генерирано от общата история и общата европейска съдба. Румънците, както и българите, споделяме най-дългата европейска река, която в недалечно минало беше граница между севера и юга, а сега я считаме за общо благо, защото само заедно можем да изградим нещо хубаво и полезно. Общ приоритет и за румънци, и за българи, е влизането в Шенгенското пространство. Трябва да акцентирам също, че добрите отношения между гражданите на Видин и Калафат са се задълбочили с откриването на новото съоръжение- моста "Нова Европа"- смята Аурелия Станева, с която си поговори Анжела Каменова.
Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик. Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене. Ангел Ангелов казва,..
Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция. Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени. Премиерът отчете свършеното до този..
Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..
С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана? Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..
Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем. Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" . 18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..