Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на независимостта- примери за подражание и спомени за родовата памет

Снимка: Радио ВИДИН

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до Независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!- са думи от манифеста, с който цар Фердинанд провъзгласява независимостта.

Гост в "Посоките на делника" в празничния ден е Христина Кирилова- историк от отдел "Нова история" към регионален исторически музей- Видин. Говорим си за това- какво означава за България манифеста, с който се обявява независимостта и каква е била страната ни през 1908 година.

"Това е една велика дата в нашата история. Васалната зависимост на българската държава преди този акт пречи за развитието ни във всяко едно отношение. В онези далечни дни България с всичко, което постига, показва, че може да бъде и международно призната. Според доста историци тогавашната международната обстановка е била благоприятна да се случи това събитие"
- разказа историкът.

В Деня на независимостта на България говорим още за родовата памет и примерите за подражание, които остават за вечни времена. Образът на видинчанина Христо Петров Ликов е увековечен от архитект Георги Стойков на паметника на геройски загиналите "Бдинци" в центъра на Видин. Той е представен в скулптурната композиция като подофицера, който носи знамето.

СнимкаВ книгата си "Видни власи от Видинския край" покойният вече Генади Вълчев пише: "По време на Балканската война, на Чаталджанската позиция, пред погледите на турците Христо Ликов гордо развява българското знаме, за което впоследствие е награден с орден за храброст и е произведен в чин подофицер. Още по-величествен е подвигът му в Първата световна война, когато командирът на 51-ви пехотен полк му възлага да изнесе знамето на полка от обкръжението при Добро поле и да го предаде на военното командване във Видин. Пристигайки тук след множество перипетии, Христо Ликов, по прякор Мърц, брани и крие знамето под прага на дома си и така геройски изпълнява тази задача."

Според някои сведения именно заради тази постъпка, образът му е увековечен в знаменосеца на паметника на "Бдинци". Години ни делят от тогава. Срещнахме се с внука на Христо Ликов- Никола Спасов, който си спомня какво са му разказвали:

Никола Спасов- внук на знаменосеца Христо Ликов"Полкът им е бил обкръжен, избрали дядо ми да спаси знамето. Той го вързал около кръста си и пеша се прибрал до Видин. Прекосил е цяла Югославия и стигнал до Видин. Знамето увил в парцали и го закопал под прага на къщата си. Дошли от поделението, от Трети пехотен Бдински полк да го искат, но той им казал- никакво знаме! Вие не сте се борили за него, аз съм се борил. Баба ми го съветвала да им даде знамето, но той бил непреклонен- на тези страхливци знамето не давам. Тогава аз съм бил на 3 години, но спомените са ми предадени от майка ми. Едни ден тя взела знамето и го занесла в поделението, но на дядо не казала. Чак през 42-ра година, когато Царят дошъл при него му казали...."
- разказа за Радио ВИДИН Никола Спасов.

Храбрият знаменосец спечелил и многобройни медали за храброст. И те обаче, както и снимки на героя, не са се запазили.
На въпрос има ли в днешни дни такива хора, които да са ни пример за гордост и подражание, дядо Никола отговори:"Няма такива. Духът на българина вече се стопи!"

Още за независимостта, гордостта и родовата памет може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След пет години една трета от работещите в болницата във Видин ще са пенсионери

Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години. Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в..

публикувано на 04.12.24 в 16:31

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45