Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дроновете- използваме ли ги по предназначение

7
Снимка: Светослав Цветанов
Напоследък се заговори за снимки на съмнителни кметски имоти, направени от "птичи поглед". Главни виновници за това се оказват новите модерни летателни апарати, известни като дронове.

"Думата произлиза от английски език и представлява безпилотен летателен апарат, който се задвижва чрез дистанционно управление или по предварително зададен с помощта на GPS маршрут. Един дрон може да има една или няколко перки, разнообразието в размери е още по-голямо- може да се съберат в дланта ви или да са колкото кола", четем в Интернет.

Това, което обединява всички дронове е, че имат много приложения. Например руският ударен "Скат" получава развитие през последните десетилетия заради възможното му военно предназначение (като разновидност на военен робот)- разузнавателно, бойно и др. В гражданската сфера е все още предмет главно на любителски интерес, но има опити за комерсиално използване. Въоръжените сили на Съединените щати от 1940 година използват също дистанционно управляваните летателни апарати.

Трябва ли обаче да бъде законно притежаването на дрон в България?  

Депутатът от Реформаторския блок Вили Лилков има конкретни предложения за промени в законодателството при регистрацията и употребата на дроновете.

"Става въпрос за нова технологична ера, в която човечеството навлиза. Това бе и моето желание да насоча общественото внимание именно в тази посока. Едно е, когато журналистите проявят интерес към имотите на някой кмет и съвсем други са възможностите, които дистанционно управляемите летателни системи могат да предоставят на човечеството. С тези безпилотни системи могат да се изпълняват редица сложни задачи. Тук вече е въпросът за едно сериозно законодателство, което да обхване всички сфери и това да бъде регламентирано", каза народният представител.

Според Робърт Маринов, компютърен специалист от Видин и собственик на дрон, принципно трябва да има регламентация.

"За съжаление, аз подозирам, че в България регламентацията ще се изроди, като всичко останало, което се случва. Притеснението ми е, че при нас накрая нещата ще стигнат до това да има една таксичка, която трябва да платиш на една фирмичка- лицензирана или кръг от приятелски фирми- лицензирани, да правят курсове за управление на дронове. И едни пари в България пак ще бъдат канализирани в правилната посока под формата на поредния държавен рекет, свързан с този тип устройства"
, допълни още в "Посоките на делника" Робърт Маринов.

Главният инженер на Радио ВИДИН Светослав Цветанов също е собственик на куадрокоптер (дрон). За какво го използва и какво е мнението му за регистрацията на подобни технически средства?

"Притежаването на дрон е лукс, предвид това, че струва пари. Струва поддръжка и много настройки. Използвам моя дрон за снимки от високо, които са интересни за много хора. Викали са ме мои приятели за лични цели, не съм го ползвал с комерсиална цел. Тези дронове не могат да летят на летища, защото в самия софтуер, чисто технически, това е забранено."

Повече за дроновете чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45