Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Катя Трифонова: "Не искам да вярвам, че няма решение за възраждане на нашия край"

Продължава процесът по закриване на училища в България- броят им е намалял наполовина за последните две десетилетия. Какво се случва със сградите, с учителите и останалия персонал? Загиват ли селищата заради липса на учебно заведение или училището изчезва, защото селото загива? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника".

През Възраждането и след Освобождението всяко българско село е давало мило и драго да има училище, напомнят от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". И оттогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство, дори и в най-малкото село. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти колкото сега.

СнимкаПрез третата четвърт на XIX в. българската буржоазия отпуска значителни средства и полага големи грижи за развитието на просветното движение. Тя се заема с откриване на нови училища, със строеж на училищни сгради, с намиране на учители, с тяхната издръжка, с изпращане на млади хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. Тя се грижи за оформяне на цялостната структура на българската образователна система. В резултат на всичко това през последните години преди Освобождението рядко се среща българско село без училище.

За състоянието в балканските държави през 1912 г. са направени специални изследвания, базирани на официални източници. Българската държава, със своите 4950 училища, 10 013 учители и 439 207 ученици, заема първо място. Тя е на първо място и по броя на учениците, включени в задължителното обучение, по броя на учителите и по качеството на тяхната подготовка. Страната ни изпреварва своите съседи и по общия процент грамотно население. През 1946 година в България вече има 10 500 държавни и частни училища, при 7 029 349 население. През 1989 год. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 за първи път прекрачват прага на родното школо. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.

През 2000 година българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, с 27 закрити само за последната учебна година.

"Двете основни причини, които водят до закриването на училищата, са демографският процес и поставянето на съществуването на училищата на финансова основа. Всички училища в община Видин, които са закрити, са закрити именно заради това, че начинът на финансиране не им позволяваше да съществуват. Трябва да бъде променена философията на делегирания бюджет. Ако искаме да съществуват учебните заведения, трябва ясно да кажем кой е минималният брой ученици, който трябва да има в едно учебно заведение, за да може то да съществува и то така, че да може да се издържа. Смея да твърдя, че когато се пристъпи към закриване на учебно заведение, се правят разчети и се търсят начини да бъдат устроени на друго място на работа учителите и непедагогическия персонал. Гледам оптимистично към бъдещето и не ми се иска да допусна вариант, при който да няма възможност да се възроди нашият край. Обществото ни трябва да направи така, че младите хора да намират възможност да остават тук. Да желае и да отстоява исканията си", каза в студиото на Радио ВИДИН Катя Трифонова, председател за област Видин на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и бивш директор на видинското училище "Петко Рачов Славейков".

За закритите училища в община Кула, в Кутово и Ивановци и още по темата- чуйте в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Заради поръчковата журналистика доверието в медиите е ниско

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42