В памет на капитан Киреев

Видинското село Киреево се намира на западната ни граница, в полите на Стара планина. То носи името на капитан Николай Алексеевич Киреев, руски офицер, загинал в околностите по време на Освободителната война. По тези земи са се водили не една и две битки в името на България. Днес там почитат паметта на капитана, за да си спомнят за саможертвата му. 

В малкото село почти няма човек, който да не знае за подвига и саможертвата на руския капитан Киреев. Аристократът, от знатен дворянски род, бил известен славянофил, пръв написал в руски вестник за зверствата на турците в Перущица, Брацигово и Батак. Неговият отряд от над 1000 доброволци българи и сърби трябвало да настъпи срещу войските на Осман паша. На 6 юли 1876 г. в 11 часа кап. Киреев дава заповед за атака. Турците го забелязват по отличителните знаци и го убиват. Бил е едва 35-годишен, когато загива за свободата на България. Шест години по-късно неговият брат Александър посещава мястото, откриват общия гроб и препогребват костите на капитан Киреев в двора на Раковишкия манастир „Св. Троица”. Тогава признателните жители на село Перделина решават да приемат името Киреево. Днес в центъра е издигнат негов паметник. Именно там признателните киреевчани днес почитат паметта на героя.

"Венци полагаме, с доклад, с програма от деца. Читалище- Раковица, с тях съвместно празнуваме по принцип. Въпреки че сме малко, правим тържествата с желание. Помагат ни от останалите села, съвместно с тях", разказа Виолета Георгиева, библиотекар в НЧ "Светлина 1922".

Недалеч от бюста на героя от Освобождението има войнишки паметник с имената на 34-ма киреевчани, загинали във войните от 1912 до 1945 година. Той е изграден с дарения и доброволен труд на местните хора. Срещаме ви с жителите на Киреево, които ревниво пазят паметта и духа на своите предци.

Повечето киреевчани знаят историята за подвига на капитана. За историята на селището, наречено на капитан Николай  Киреев - руски офицер, герой от Сръбско-турската война от 1876 г. разказва Тони Йотов, родолюбец от селото:

"Капитан Киреев отива и се записва доброволец и оставя писмо на баща си и на майка си, че не може да гледа как един братски славянски народ е угнетен и потиснат от турците и се записва доброволец, защото иска да освободи България от турско робство. Идва, дават му отряд и загива тук, до раковишката мелница му е лобното място. Погребан е на манастира."

В памет на капитан Николай Алексеевич Киреев са написани две стихотворения от местния поет Петър Петров. В едното от тях той описва подвига на храбрия офицер. Стихотворението "На Киреев" е написано преди години, каза Виолета Георгиева. Именно тези слова се произнасят пред паметника на героя:

"Славим тебе, Капитане, наш патрон, герой, титан. Ти отдаде си живота в непосилна, люта бран. Можеше да бъдеш ти в царски щаб с еполети, но се отзова без страх на славянските комитети. Тръгна смело в бой суров срещу неверни мюсюлмани в онзи зноен юлски ден. Даде своя млад живот за честта на братята славяни. Признателни, обичащи, те решиха на площада в Перделина твойто име да приемат и Киреево се появи в свободната родина. Гордо вирнал снагата между двата исполина - Връшка чука и Черноглав, с теб Киреево- дивно място, ний всички се гордеем. От твойта хубост запленени, свещена гордост е за нас. Под Връшка чука сме родени. В твоята земя се крият черно злато, антрацити, бяло злато от варовик в недрата ти зарити. Славим тебе, Капитане, тебе Бог те е дарил. Ний, потомците, ще помним вечно твоя образ мил!" Стихът на Петър Петров е написан на 28.08.2011 г.

С кмета на Киреево- Маргарита Георгиева разговаряме за ежедневието в малкото село, в което са останали да живеят едва стотина души, предимно в третата възраст.

"През лятото се оживява малко селото- внуци, деца. Иначе сме само ние, по-малко от стотина души, предимно над 70-годишни", признава кметицата.  


Тежко им е на хората в селото, въпреки празниците, които се задават. Със скромни доходи, и поизоставени те си пожелават някой ден да дойде празник в душите на всички хора.

"Какво направи държавата, управниците, унищожи ни, ние сме 60-70 души. Опразни се държавата. Ние сме като прелетните птички, а искаме да сме като врабчетата - тук да зимуваме, тук да стоим, а не по Америка, по държавите слуги... Какво като идват празници, няма празнично настроение, празникът е в душата на човека...", казаха местните хора.

Още за Киреево и паметта на героя може да чуете в звуковия файл.