След спорта Йорданка Благоева продължава да развива спортната аеробика и е главен секретар на съюза по аеробика. От 1992 до 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСФС. От 1995 до 1998 г. е заместник-председател на Конфедерация на българските спортни федерации. От 1995 г. е член на Изпълнителното бюро на Български олимпийски комитет (БОК), а от 1998 г. - член на Изпълнителното бюро на СК "Левски“. От 2008 г. е член на Експертната комисия към дирекция "Спорт“ на ДАМС. В момента е само заместник-председател на олимпийския комитет на Стефка Костадинова. Продължава да участва в различни благотворителни фондации, защото е убедена, че нейната мисия е да помага на хората.
Срещам се с Йорданка Благоева в сградата на Младежки дом - Монтана. Тук тя представи своята автобиографична книга, която носи интересното заглавие "Босоногата кралица, Йорданка Благоева и седемте крачки към върха". С нея е и журналистката, написала книгата за невероятния живот на нашата землячка- Юлия Пискулийска. На въпроса ми коя е Йорданка Благоева, тя скромно се определя като едно селянче от Горно Церовене, което е попаднало на много добри и стойностни хора. Най-важният човек за младата Йорданка е треньорът й Петър Димитров от Монтана. Смята, че съдбата е много благосклонна към нея.
"Много е важно в живота си да попаднеш на хора. Моите родители са ме научили на много труд. Чрез този труд вървя напред. Като че ли най-голямото богатство са ми двете деца и петте внучета, които имам и дано имам възможност дълго време да им се радвам."
Благодарна е на живота, че е отгледала две деца и че не се поддава на масовото мнение, че трябва да работи само и единствено за спорта и да носи медали. Кърми и двете си деца до 6 месеца, успява да съчетае спортната си дейност с гледането на децата, и днес това го отчита като свой личен успех и достижение.
Спортът
"Това е един храм, който се отвори за мен, бях много малка тогава, само на 13 години. За мен е религия, всичко, което съм постигнала в този живот, толкова много ми е дал. Той ме научи на дисциплина, на труд, на това да бъда самостоятелна, да се справям с всички трудности. Така че, спортът е всичко за мене. На мен спортът нищо не ми е отнел, напротив. Да, липсвала съм на моите деца, но те го осъзнават сега и надявам се да са ми простили, защото тази книга я посветих именно на тях. Защото всяко нещо има и плюсове и минуси, така е в живота."
Височините
"Любимата ми книга е "Четвъртата височина" на Елена Илина. Тази книга ме подтиква да се стремя към върхове, към по-добро. Животът на всеки един човек е съставен от височини. Всяко едно постижение е преодоляване на някаква височина. Много се радвам, че са ми помагали много хора."
Мъдростта на живота
"Няма нищо случайно в живота. Никога няма да постигнеш нещо хубаво, ако се опитваш да разрушаваш нещо друго. Моят девиз в живота ми е "Животът е усмивка, дори когато плачеш". Всеки човек е роден на този свят с някаква мисия. Трябва да се радваме само поради факта, че ни има. Имам сили и енергия каквото мога да помагам все още."
Обичта
"Обичам планината. Тя ми е любима, не толкова морето. Обичам природата, цветята и хората."
България и Северозападът
"България ще се оправи, когато надмогнем егото си, когато се радваме на всяко достижение, а не завиждаме. От нас зависи дали ще се развива нашият край. Ние сме тези, които трябва да си изградим това, което искаме."
Няколко души с радост се върнаха към спомените за лекоатлетката Йорданка Благоева- 55-годишният Милети Каменов, който тогава е бил отговорник за спорта, Христо Младенов, бивш учител по физическо възпитание и Ташко Танов, треньор по джудо.
Юлия Пискулийска пише книгата по покана на Йорданка Благоева. Първият й досег със спортния талант на атлетката, е преди 43 години, когато пише една малка книжка- за спортните достижения за Йорданка. Тогава такива книжки са се писали за всички български спортисти, без много да се възхваляват. Като творец счита поканата за написване на новата книга за изключителна отговорност.
Цялото предаване чуйте в звуковия файл.
Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..
Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..
Дебютният филм на младата режисьорка Анастасия Ангелова ще направи своята премиера днес, на 18 август, в рамките на един от най-престижните кинофестивали в Европа - този в Сараево . "Урок по шофиране" е игрален филм с автобиографични мотиви, заснет изцяло във Видин и Брегово. Историята, вдъхновена от личните спомени на авторката, ще бъде..
От началото на месеца таксиметровите услуги във Видин поскъпнаха с 1 лев, а новината предизвика оживени реакции сред жителите на града . За някои това е поредното увеличение на цените, което натоварва бюджета им, но за мнозина проблемът не е толкова в сумата, колкото в качеството на услугата. В социалните мрежи видинчани споделят своите..
Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..
Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род. "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: “П ремести се от тука там и тя ще се премести; и..
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..