Психологът Виктория Дякова: Радвам се на малките неща

Виктория е родена във Видин през 1989 година. Детството ѝ минава в крайдунавския град. Основното си образование получава в училище "Цар Симеон Велики“,  а средното в английската гимназия в града. Завършва в Нов български университет "Психология", с клиничен профил.  За да  затвърди  на практика наученото в университета,  стажува в Централния софийски затвор към Дружество за религиозна и обществена подкрепа на лишените от свобода (Prison Fellowship Bulgaria), Агенция "Закрила на детето" в град Видин, Психиатрична клиника към ВМА в София и в MБАЛНП "Свети Наум“.

Наскоро тя успешно завърши и  Треньорската Академия в Центъра по сексология и щастливи взаимоотношения на Наталия Кобилкина. В Академията придобива  допълнителни познания в областта на сексологията и сексуалните проблеми, както и практики за работа с женската енергия. Обучава се на метода "Семейни констелации" и в момента го използва успешно в своята практика. Работила е  под супервизията на небезизвестния психолог Младен Владимиров. Продължава да учи, да посещава семинари и обучения,  да надгражда знанията си. Това не ѝ е достатъчно, Виктория Дякова споделя, че постоянно помага на хората по няколко безплатни канала. Пише статии, прави видеа, които пуска в Интернет. Семейна е, има малък син. 

Виктория Дякова посети Видин, за да представи първата си книга, която носи заглавието "Излъчвай любов“. С нея разговаряхме за това, което прави в момента, за книгата ѝ, за интересите ѝ, но преди това се връщаме назад във времето, за да проследим откъде тръгва видинчанката Виктория Дякова, за да стигне до днешната си професионална позиция на психолог и писател.

Ето какво споделя тя за слушателите на радио Видин:

"Детството ми беше един низ от въпроси. Задавах странни въпроси и хората се учудваха, че толкова малко дете задава такива въпроси. Това си го обяснявам с моята мисия в живота и тя е да помагам на хората по един или друг начин. Опитвам се да дам воля на това, което моето дете носи вътре в себе си. Аз лично имах убедеността, че искам да уча психология, но имах страх в себе си дали ще взема правилното решение. Имах си усещането, че това е моето нещо. Учех в НБУ и съм много щастлива, че избрах този университет. Завършила съм клинична психология, но разбрах, че това не е точно моето, тъй като там нещата са доста хард. И винаги съм била на мнение, че ако човек иска да научи нещо, ще го научи. Аз избрах това, което искам да правя и това, което ми носи удоволствие. Имах една бариера в себе си, която много трудно преминах и тя е да не взимам чуждата болка за своя. Психологът трябва да бъде неутрален. Аз мога да съпреживея болката с човека, но не мога да го съдя. В последните години все повече млади българи започват да търсят помощта на психолозите. В чужбина това е нормално, както ходят на лекар, така ходят и на психолог. Както пазим физическа хигиена, така трябва да пазим и психична. Защото трупаме негативни емоции и в един момент това избива нанякъде. Негативното влияние, което ни оказват някои хора всъщност не знаем дали наистина е негативно. Защото урокът, който получаваме от едно такова негативно отношение или ситуация може да се окаже много ценен опит за по-нататъшното ни развитие. Във всяко нещо се опитвам да намеря, ако не нещо хубаво, то поне урока. За мен не съществува нищо случайно и всичко се случва когато трябва да се случи и защото трябва да се случи. И ако ми се случи нещо негативно, аз вярвам, че то ми се случва за добро. Това при мен важи на сто процента. Научила съм се да се радвам на супер малки неща. Няма как нещата да бъдат само добри или само лоши, трябва да спрем с това абсолютизиране на нещата." 

Повече можете да чуете в прикачения файл.