Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елена Павлова: 30 години по пътя на преводача

"Хубавите неща се случват случайно"

| Интервю
Елена Павлова
Снимка: личен архив



Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И трите езика са ѝ като домове, в които може да влиза и излиза, да пренася истории, да строи мостове между култури.

Ако я попитате кога е започнала да пише, отговорът ще е прост: „откакто се помня“. Още като тийнейджърка печели първите си награди в конкурси за възрастни автори и бързо разбира, че писането е нейното призвание. С времето създава собствени светове, експериментира с различни стилове и дори си подарява свободата да се крие зад няколко псевдонима - всеки с различен характер и звучене.

Но заедно с писането идва и другото голямо предизвикателство - преводът. Още в началото на 90-те години Елена избира този път и оттогава не спира да превежда. Най-близки до сърцето ѝ са жанровете, където въображението няма граници - фантастика, фентъзи, хорър. Там тя открива герои, чудовища и светове, които оживяват на български благодарение на нейния труд. За нея преводът не е просто техника, а творческа игра - умението да пренесеш не само смисъла на думите, а и тяхната атмосфера, ритъм и дух.

Родена във Варна, тя живее в Монтана повече от три десетилетия. Идва тук, за да работи, като с времето градът се превръща в нейния дом. В Монтана тя намира спокойствието да се отдаде на книгите - както свои, така и чужди, които превежда за българските читатели.

Когато говори за професията си, Елена звучи така, сякаш преводът е естествено продължение на писането. И днес, след толкова години, тя признава, че не би сменила този път - защото всеки нов текст е ново приключение, ново пътуване през чужд език и чужд свят, който става малко по-близък благодарение на нейната работа. 

"Те, хубавите неща, обикновено се случват случайно. През 1991 година, в онези диви времена на книгоиздаването, идеята беше, че човек трябва да има „бройка“ на някаква книга. Тогава, единствената такава, с която разполагах, беше „Фондация и Империя“ на Азимов. Дадоха ми възможност да опитам да я преведа. На мен ми хареса, на редакторите – не чак толкова. Но оттам нататък това малко по малко се превърна първо в хоби, после в професия. И до днес е така... Преди появата на интернет предизвикателствата в тази професия бяха предимно културни, защото езика можеш да го усвоиш, но културата няма как да я грабнеш. Няма даже как да я провериш, защото много неща ги нямаше по речниците. И работехме с 10–15 речника най-различни накуп, търсиш неща, а не ги намираш в тях. Съответно, хубаво е да се познаваш с колеги, които могат да ти помогнат. Вдигаш телефона, звънкаш, ако колегата си е вкъщи. Вече след появата на интернет нещата са много по-прости. Признавам си, че аз в момента вече нямам речници, защото повечето речници ги имам онлайн. Много по-добри, отколкото можеш да си ги купиш – по-нови издания, по-съвременни. Много неща могат да се проверят, включително идиоми, които едно време просто нямаше шанс да ги откриеш никъде по речниците. И просто по съвсем друг начин се работи вече... няма как да не добавиш частица интерпретация, но лично за мен преводачът трябва да си остане съавтор на автора реално, понеже няма как да предадеш смисъла винаги сто процента. И първо трябва да го отгатнеш, в повечето случаи. Но и да си стои настрана, т.е. идеално преведената книга е тази, в която остава авторовият глас максимално близък до оригинала – поне като звучене, ако не баш сто процента улучено дума по дума. Но духът поне на авторовия глас си остава, преводачът не се забелязва." 

Днес, когато отбелязваме Европейския ден на езиците, именно такива примери, като Елена, ни напомнят колко ценна е работата на преводачите. Те правят чуждите светове достъпни и близки.

А може би точно това е най-голямата сила на преводача - да бъде мост между светове и култури. Елена е избрала този път преди повече от три десетилетия и ако трябваше да започне отначало, пак би тръгнала по него. Защото преводът е не просто професия, а нейният начин на живот. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 16 ноември 2025 година

Зад затворените врати винаги има някакви тайни. А тайните… те са интересни, привличат те, вълнуват те. Кара те, въпреки че те е страх, да хвърлиш едно око, да се приближиш. Понякога имаш чувството, че не ти правиш първата крачка, а те идват към теб. Не можеш да ги питаш нищо — нали затова са тайни: да мълчат… и само да ти напомнят, че ги има...

публикувано на 16.11.25 в 13:56

Какво да направим, за да наследим вечен живот

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за..

публикувано на 16.11.25 в 08:00

Мирно! Идва армейски генерал

Задължителната казарма за мъжете в България е отменена от 2007 г., но мине се не мине известно време, все някой амбициозен политик, надъхан общественик или друг подобен кандидат за слава ще се сети да лобира за връщането ѝ. Зер останали сме беззащитни пред света, а той само това дебне. Пък и в казармата, видите ли, се ставало мъж. Там се..

публикувано на 14.11.25 в 17:05

"Мисия Коледа" подкрепя 1500 души в Северозапада

Неправителствена организация от Монтана стартира кампания „Мисия Коледа“ . В нея ще бъдат подпомогнати 1000 деца и 500 възрастни хора, самотни родители и семейства в затруднение от Северозападна България. Общините са партньори, като особено активни са Враца и Бяла Слатина. За реализиране на кампанията, организаторите от сдружение "Кауза..

публикувано на 14.11.25 в 16:24

Доброволци помагат в приюта за кучета във Видин

От Общинския приют за кучета във Видин призоваха доброволци да помогнат в грижата за животните. За седмици над сто души вече са се отзовали, каза директорът на общинското предприятие Ирена Владимирова. "Просто видях, че хората не знаят, че във Видин има приют, не е толкова популяризиран и това беше идеята да популяризираме Общинския..

публикувано на 14.11.25 в 16:15

Лъкът – стар приятел с "остър" характер

Лъкът се появява още през праисторическата епоха - преди цели осем хилядолетия! Най-старият открит лък е намерен в Дания - в едно блато! По-късно лъкът става и сериозно оръжие. В Египет стрелците били като днешните супер герои - винаги в целта! В Англия пък дългият лък от тисово дърво бил толкова прочут, че само като го видели, противниците..

публикувано на 14.11.25 в 16:05

Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов , а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши.  Няма да разказваме всичко вместо него, но ще..

публикувано на 14.11.25 в 15:40