Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Иванов, кмет на Стакевци: "Българчета от цяла Европа идват в Детския ни приключенски лагер"

"Възстановеният летен лагер дава възможност на децата не само да преживеят едно незабравимо лятно приключение, но и провокира творческия им потенциал. В продължение на седмица децата завързват нови контакти, учат се да общуват, да Снимкаработят в екип, свикват да бъдат по-самостоятелни, да се справят сами в различни ситуации, добиват увереност и израстват. Тук те се учат и забавляват сред природата, яздят, стрелят с лък, рисуват и спортуват".  С това се похвали кметът на белоградчишкото село Стакевци, Иван Иванов. 


Първите лагерници тази година ще дойдат на 16 юни. 

"Тогава в селото става интересно, защото ние нямаме деца и изведнъж идват такива от цяла Европа. Това са българчета, чиито родители работят в чужбина. Даже миналата година в магазина ми направи впечатление, че едно дете превеждаше на друго и аз останах с впечатлението, че то не е българче. След като попитах обаче разбрах, че то също е българче, ама не знае български. Представяте ли си? Ето- това е трагедията ни..."


СнимкаВ "Добро утро, кмете" Иван Иванов каза, че в селото се живее много спокойно, няма престъпност. Проблемът е, че хората са малко, постоянно живеещите в Стакевци са около 120 човека.


"Вярно е, че останахме малко и то повечето жени", обясняват и местни жителки, насядали по пейките пред къщите си в ранния следобед. Оказа се, че това тук е стара традиция и както и кметът по-късно каза- "единственият вариант за обмен на информация или "селският телефон".


"Весело е с бабите. Много са духовити и много им е специфичен и езикът- това е т.нар. турлашки диалект. Във връзка с това мога да кажа, че родените тук, където и да ги отведе животът- София, Варна, Хасково, върнат ли се в родното място, веднага превключват и започват на турлашки. Сякаш никога не са напускали това място..."  


Снимкасвен работата в градинката и в двора, други занимания за преобладаващото възрастно население в селото липсват. В Стакевци няма пенсионерски клуб. Това обаче явно не пречи на жителите му да изживяват спокойно стрините си:

"Ние сме пенсионери, дошли от града. Доволни сме- гледаме си градинките, имаме и възможност за допълнителна работа. Тук има къщи за гости и ходим да чистим там... Към селото имахме певческа група и винаги сме били първенци. Ходили сме навсякъде- в Русе, във Варна, в Копривщица сме ходил два пъти. В Горно Сахране взехме първа награда. За съжаление вече сме възрастни, а и две от певиците починаха... Аз си гледам прасе и няколко кокошчици, имам си градинка и от всичко по малко. Спокойна съм, защото нямаме Снимкакражби. Ние сме последно село по пътя и няма как крадците да се измъкнат, ако рекат да дойдат... Природата ни е прекрасна и много хора идват да си почиват. Дори сега завърши поредният пленер на художници, които идват тук всяка година да рисуват... Тук имаме много диви животни- лисици, чакали, диви прасета, които обаче правят малко пакости в картофите. Иначе са много вкусни задушени точно с картофи... Тук сме останали повече жени и понякога ни е трудно. Няма кой да накоси сено, няма кой да свари ракията или да свърши друга мъжка работа. Трудно е дори за това, че няма на кой да наготвиш... Малко сме наистина. Другите измряха. Младите пък не поемат щафетата от нас. По-лесно им в чужбина. Моите и двете деца са в Мюнхен... Не винаги има всичко, както е в градовете, скучно е малко, но се живее сравнително добре...", обясняват местни жители.  

В Стакевци има ловна дружинка, кметът също е ловец: 

"За миналата година сме отстреляли 26 прасета. Доста сговорна дружинка сме. Тук теренът е великолепен, гледките са невероятни, много е красиво. На лов обикновено ходим около 20 човека, но на брой сме около 45- 50 ловци. Не всеки може постоянно да идва. Но имаме един дядо например, който вече е на осемдесет и няколко години, който редовно идва с нас. Имаме и човек на 92 години, който пък също редовно си поддържа билета... Най-интересният ни трофей беше един глиган от 180- 200 кг. СнимкаИначе рецепти за приготвянето на прасета има много, но са си наша тайна. Мога да кажа само, че най-важното след лов е шишът- шишът да се върти там на огъня- това е приятният момент на лова. Както и многото приказки разбира се. Нали знаете кога най-много се лъже- на избори и на лов..."  

В Стакевци е роден и световно известният учен, професор Виден Табаков. Българинът е ключова фигура в американската космическа програма. Виден Табаков учи в Германия и Австрия, след това участва в разработката на свръхзвукови самолети в Аржентина, а за  Съединените щати заминава по покана на "бащата" на американската ракетна техника- Вернер фон Браун. Участва в екипите, осигурили безопасността на полетите на ракетите "Сатурн - 5" и космическите кораби "Аполо". Превръща се в един от най-титулуваните учени от НАСА и американските военновъздушни сили.

Във връзка с третата годишнина от смъртта му, на фасадата на родната му къща в началото на седмицата бе поставена паметна плоча. Виден Табаков умира на 95 години на 6 юни 2015 година в САЩ.

Как местните опазват природата и традициите, предадени им през вековете. Какви са спецификите на турлашкия език и кухня, как се приготвя Бел муж и други характерни за този край рецепти, как приготвят дивеч и притеснява ли местните новината, че в околността се е появила мечка. Какво се знае в родното село за Виден Табаков и как го помнят земляците му- чуйте в звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45