Във Видин следят епизоотичната обстановка заради чумата по свинете

Спешни мерки за ограничаване на заразата с африканска чума по свинете предприема държавата. Ще бъдат стимулирани финансово ловците, за да отстрелват диви прасета, а по места властите ще се опитват да убедят хората по селата да не отглеждат прасета в заден двор- това стана ясно по време на среща на министерствотно на земеделието с Агенцията по храните, областните управители от Северна България и ръководството на Ловно-рибарския съюз. На срещата бяха набелязани мерки за справяне с проблема. Експертите припомнят, че чумата не е опасна за хората, но носи сериозни икономически рискове, защото може да доведе до унищожаване на свиневъдството. 

В повишена епизоотична готовност е и Областната дирекция по безопасност на храните във Видин. В края на миналата седмица бе свикано заседание на Областната комисия за контрол на епидемиите, епизоотиите и зоонозните заболявания, заради открито огнище на Африканска чума по свинете в Плевенско. Епизоотичната обстановка у нас е пряко свързана с тази в Румъния, коментира д-р Валери Велков  от Областната дирекция по безопасност на храните: 

След първите констатирани огнища в заден двор, през ловния сезон са констатирани заболявания по дивите свине в областите Силистра, Добрич. От началото на годината 13 са положителните проби за Африканска чума при диви свине- отново  в областите Силистра, Добрич и Варна. Проблемът е особено сериозен за промишленото производство, затова са  проверени двете индустриални свинеферми, които попадат в 20-километровата зона от границата с Румъния-  в Новоселци и новооткритата - в Дунавци:

От началото на годината до момента от диви свине са получени 107 проби- няма положителни. Експертите са реагирали на два сигнала за намерено диво прасе срещу Речна гара- пробата е отрицателна. Изследвани са и 5 домашни свине- отново  отрицателен резултат. 

За опасността ще бъдат уведомени кметовете по места и стопаните, които отглеждат животни в личните си дворове, а от Агенцията по храните очакват съдействие, каза д-р Валери Велков:

Със заповед на областния управител на Видин Албена Георгиева са разпоредени мерки за недопускане на заболяването Африканска чума по свинете. В Дирекцията по безопасност на храните ще има постоянни дежурства в празнични и почивни дни. Предстои провеждането на общински епизоотични комисии, за да може по-голям брой хора да бъдат запознати със ситуацията и предприетите мерки. Иначе още от миналата есен в областта действат рестриктивни мерки. 

И сега се забранява провеждането на пазари и изложби за свине и придвижването на свине от лични стопанство. Подготвена е нова листовка с мерки- за информация на собствениците на домашни свине, набелязани са и мерки за биологична сигурност в животновъдни обекти и в лични стопанства. Листовки се разпространяват и сред ловците, с указания как да действат при отстрелване на дива свиня, каза още д-р Валери Велков. 

Във Враца откриха паметен знак на селекционера Тодор Рачински, по повод 90-годишнината от рождението на известния врачанин. Постаментът е пред сградата на читалище "Развитие" и бе открит на официална церемония. Председателят на Фондация "Тодор Рачински" - Младен Цолов благодари на всички, участвали в реализирането на идеята:

След церемонията в градската концертна зала във Враца се проведе среща под наслов "Спомени за Тодор Рачински". Преди форума, Ива Антонова се срещна с Младен Цолов:

На официалната церемония присъства и внукът на агронома - Николай Рачински, който не е поел по стъпките на дядо си, но е щастлив и благодарен заради почитта, която му отдават врачани:

 Идеята за изграждането на постамента е на Община Враца, Общински съвет - Враца, ия съветник - Божидар Джунов и Фондация "Тодор Рачински". Снопчета пшеница бяха подредени около паметният знак, който е изработен от триплекс, със закалено стъкло и представя биографията на създателя на 22 сорта пшеница.

Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли  1929 г. във Враца. След завършване на висшето си образование работи като агроном - ръководител на Сорто-изпитателния участък, където събира и изучава над 500 местни форми пшеница. За периода от 1959 до 1975 г. извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в резултат на които е създаден значителен по обем селекционен фонд.  В периода 1970-1979 г. Рачински и ръководеният от него колектив създават 22 сорта пшеница. Високата класа на тези сортове е демонстрирана в международното сортоизпитване, организирано и ръководено от университета в Небраска, САЩ.

В "Земята, която ни храни", обръщаме поглед и към вчерашния ден, в който православната църква отбеляза деня на Свети Прокопий- наричан "Прокопи-пчелар". Затова и в миналото народът е празнувал в чест на пчелите и техния закрилник. На Прокопий по традиция се е извършвало подрязване на кошерите, вадили са от новия мед и от него са заделялш - за лек. 

На пчеларите от Мездра обаче изобщо не им е празнично, а основният проблем е, че питите са празни, сподели Иван Братоев- председател на пчеларско сружество "Нектар". 

Не само климатичните промени и променливото време през последните месеци са проблем при изхранването на пчелите в Мездренско, но и наличието на насаждения с нови сортове слънчоглед, които привличат пчелите, но не отделят нектар. Проблем за пашата на пчелите са и някои мерки по европейски програми, заради които  все по-малкото остават местата, на които се запазват ливадни билки- за това сигнализира и наша слушателка от Белоградчик, а според Иван Братоев, всичко опира до съвестта на ползвателите на пасища и ливади - местата, на които са основните билки, които привличат пчелите. 

Според Иван Братоев, не всичко е загубено, а пчеларите все още таят надежда, че при добро стечение на обстоятелствата и малко повече влага, пчелите ще успеят да наваксат:

Иван Братоев е дългогодишен пчелар, има около 26 кошера, разположени на три места- в землищата на селата Люти Брод, Веслец и между Мездра и Боденец- повече чуйте в звуковия файл. В следващото предаване ще стане дума  и за другите проблеми при пчеларите, за новите попълнения, за идеята града да се превърне в "Медена Мездра" и за усилията на дружеството да запази традициите и поминъка в региона, колкото и да е трудно.