Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С поглед към звездите

Снимка: Слав Сливенов
Още в древността хората са отправяли взор към звездите, Слънцето и Луната, за да се ориентират във времето и пространството. Сега, с развитието на науката и техниката, астрономите търсят и изследват много повече небесни тела и явления.


"Произход, движение на звездите- с това се занимава астрономията. Важно е и търсят, даже има съмнение, че някъде са открили живот на други планети... Човек ще расте и най-вероятно един ден ще тръгне натам- към звездите... С всички небесни тела се занимават. Ползата ни е, че човек трябва да си свери часовника. Казват, че това, което става на Земята, зависи от Луната... Това е важно за начина на живот на хората", споделиха видинчани.

Снимка: Слав СливеновМного е трудно да се каже кога е рождената дата на астрономията. Астрономическата дейност на хората може да се проследи назад във времето поне до 6-4 хилядолетие преди новата ера. Най- ранното споменаване на имена на небесни светила е в религиозен текст за пирамидите, датиран от 15-13 век, каза доц. д-р Люба Славчева- Михова, която е национален координатор на Международния астрономически съюз и преподавател в Институт по астрономия с НАО.



Астрономията е фундаментална наука и тя се опитва да обясни вселената, в която живеем. Благодарение на технологиите и на динамиката на съвременното общество откритията са невероятно много. 



"Има вече много обсерватории наземни и изнесени извън атмосферата на Земята, така че данните, с които разполагат астрономите, са повече от когато и да било и откритията са повече. Изминалата година се честваха 100 години от основаването на Международния астрономически съюз. Една от целите беше именно да се изложат откритията. Имаше много инициативи и събития. Една от тях беше една изложба "Нагоре и отвъд", в която накратко са проследени основните достижения на астрономията през изминалото столетие", допълни доц. д-р Люба Славчева- Михова.



Снимка: Слав СливеновХора от над 110 страни избраха имена на екзопланетни системи за 100 години от основаването на Международния астрономически съюз /МАС/. Глобалната кампания "Дайте име на екзосвят" протече в рамките на честванията на 100-годишнината на Международния астрономически съюз (МАС). Избраните имена на екзопланетни системи бяха обявени официално на 17 декември 2019 година в Париж.

На всяка страна се предостави възможност да даде име на специално подбрана планета извън Слънчевата система (екзопланета) и нейната звезда на конкурсен принцип. Вече са открити над 4000 екзопланети и броят на откритията продължава да се удвоява приблизително на всеки 2 години и половина. Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, разположена в съзвездието Пегас на разстояние около 850 светлинни години от Земята.  Кампанията у нас приключи успешно с избора на име за звездата – "Тангра" – върховно небесно божество-сила, което прабългарите са почитали за екзопланетата "Бендида" – великата богиня-майка на траките, почитана като покровителка на семейството и владетелка на живата природа. Имената са предложени независимо от Студентското астрономическо общество на Висшето Военноморско училище- Варна и от Юлиан Ковачев.

Снимка: Слав СливеновНеобятният Космос привлича не само астрономите, но и любителите астрофотографи. Видинчанинът Слав Сливенов например, наблюдава преди дни метеоритен дъжд в Крайдунавския парк на града. Запалил се по снимането на небесните тела преди 5 години, когато си купил дигитален фотоапарат и разбрал, че с него може да снима Млечния път.

"До момента вече съм с професионален телескоп и техника за снимане на звездите и на космическите мъглявини, съзвездия. Започнах да си купувам специализирана литература как да ги заснемам, в кой период да се наблюдават. Зимата е астрономическия сезон, тъй като нощта е най-дълга и предразполага за снимки и наблюдения", сподели Слав Сливенов.

На въпроса кога човек отправя поглед към звездите, видинчанинът отговори:

"Бих казал, че трябва по-често да се прави това нещо. Аз го правя почти всяка нощ, когато имам възможност. Тогава се чувствам малко вдъхновен. Ние сме една прашинка в цялото пространство."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14