Мартен Калеев: Отвикнахме да се съобразяваме с останалите

"Много странно явление наблюдавам в социалните мрежи, защото там всеки се провиква, иска да изглежда меродавен, експертен, а като че ли социалните мрежи са някаква утеха, но някои изглеждат прекалено нахъсани, отмъстителни и злонамерени и може би човек трябва да бъде подозрителен към тях. Веднага възниква въпросът: Ако не можем да търпим себе си, ако не можем да оставаме насаме със себе си, дали има смисъл да бъдем сред другите? Може би сега е дошъл моментът, в който можем да разберем и да осъзнаем колко много и важно е това да общуваме с положителни хора, с хора, които имат позитивна нагласа, да оценим изкуството. Сега е моментът да погледнем в себе си, да се отърсим от някои вредни навици и в някаква степен де се вглъбим. Но има надежда, надявам се "да има по една надежда всички", както е написал Джани Родари. Всеки ден трябва да имаме такива минути или часове, не само защото е дошъл коронавирусът, да потърсим чрез вглъбяване осмисляне на философските постулати за живота- кои сме, какво правим, така ли живяхме?", смята Калеев.

Показа ли ни тази епидемия, че човекът прекалено много си е "вирнал носа" и забрави колко всъщност е уязвим?

"Човечеството много бързо забравя. Опитва да се манифестира от гледна точка на: "Аз мога", "Аз мога да потребявам, щом потребявам- съществувам", "Доказвам се". Оказва се, че човечеството забравя всички онези уроци на историята. Дори поуките от последните опустошителни войни избледняват само години по-късно. Човек забравя, че трябва да има свян, когато посяга към това, което яде, към това, което чупи, към това, което съгражда. Красотата и позитивното, творческото мислене не е водещо в човечеството в момента. Човечеството забравя, че има смирение, че има мярка, че има съвест и вечни стандарти как да постъпваме спрямо другите, но тръгвайки от себе си. Нека видим около тази съкровена дата, която с благоговение очакваме- Великден, какво не е наред с доброто около нас, с тази хищническа и злобна нагласа- дайте да съсипем, дайте да употребим, дайте да отхвърлим, да отречем, да поругаем. Може би наистина трябва да стихнем. Вирусът е болест, вирусът е зараза, докато онези великите неща, които са отвъд глупостта, отвъд обичайното или очевидното, са много по-важни и много по-силни. Надявам се светлият празник да не бъде опорочен от глупости- хайде да ходим да се наядем, да се напием, да се нагушим хубаво, защото не сме се виждали, а после- всеки болен, макар свободен и нахранен."

Коментарът Ви за тези, които отричат заплахата от COVID-19 и смятат, че всичко е конспирация?

"Няма по-сляп от този, който не иска да види. Няма по-глух от този, който не иска да чуе. Глупаците са вечни. Единственото, което може да се направи, е те да бъдат заставени да се съобразяват с важните неща и приоритетите на обществото. На тях да им говориш за морал, за етика, за съобразяване, за добруване е напразно усилие, защото човек вижда толкова, колкото има в себе си. Колкото повече доброта и интелект има в себе си, толкова повече неща ще може да разпознава като такива. Този, който се държи глупашки, обикновено умира сам, нещастен и беден..."

Ще станем ли по-добри и съпричастни след пандемията?

"Изследвания на редица корифеи, нобелисти доказват по безспорен начин, доколкото в човешкото общество има нещо безспорно, че човекът много трудно се съгласява да бъде добър. Онова- по-демоничното, желанието да блесне, да се интерпретира в някакво божество, да властва, което е насаждано, сякаш е по-силно.

Нашият земляк Радичков обичаше да казва една мисъл от далечния изток: "Не знаем дали има Господ, но трябва да живеем така, сякаш го има"... Ако намерим онези механизми, с които да отключим представата, че доброто е ценност, че то може да ни свърже много повече, отколкото веригите, отколкото парите и алчната глупост, която шества навсякъде без почивен ден и свян, тогава ще излъчваме нещо, което наистина ще прилича на достойнство и честност. Дано това се случи!"

Повече по темата- тук и в прикачения звуков файл.