Драгомир Сашков и Петя Иванова се връщат в България след дълги години живот в чужбина. Обединява ги любовта им към село Арчар - родното място на техните родители.
Драгомир и Петя са млади хора, които като деца тръгват със семействата си на гурбет, да търсят работа и по-добър живот. Драгомир Сашков е на 24 години, от 20 години живее в Испания, семейството му работи в малкото градче Замора на 70 км от Португалия. Преди месец и половина решава да се върне окончателно в България, да започне да работи и да продължи образованието си.
"От първи клас уча в испанско училище, трудно е за чужденци като не знаеш езика, трябва да се полагат повече усилия. Хората в Испания са по живота, забавляват се, обичат да излизат по баровете и дискотеките. По време на пандемията беше много сериозно, три месеца бяхме затворени вкъщи. Реших да се върна в моята страна, защото е спокойно. Бих посъветвал младите българи да не заминават в Испания, много лъжат, и нещата са много по-зле за работа. И тук, в България, може да се прогресира, само да искаш."
Бъдещите планове на Драгомир са да започне работа в София, да продължи образованието си и да научи английски език.
Подобна е историята на Петя Иванова, родена във Видин, семейството й е от Арчар. На 6 години заминава с родителите си в Италия, но всяка година се прибират и в България. 2020 година се оказва решаваща за Петя - тя взима окончателно решение да се прибере в родината и да се установи трайно тук:
"Тук на село времето е спряло, няма бъдеще за младите...Завърших счетоводство в Италия, не успях да продължа образованието си....не можех да съчетавам учене и работа...опитах се да живея сама и така си промених погледа към живота...искам да опитам в София да намеря работа и бих се записала в някой курс или в университет да следвам, ще използвам италианския език ...Бих казала на младите, които искат да заминат в чужбина - да помислят два пъти, дали ще си в България или в Италия навсякъде ще се справиш, там винаги ще те гледат с различни очи".
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...