Книга събира безкрайността на Вселената и вътрешния ни свят

публикувано на 30.12.20 в 13:13

Интервю с писателя Мартен Калеев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Буквално преди дни излезе от печат десетата книга на писателя Мартен Калеев "Всичко и нищо". Изданието е сборник от 26 разказа, които през годините са публикувани в различни национални и чуждестранни престижни издания. Книгата е опит да насочи вниманието на читателя към важните неща, които са отвъд видимостите, отвъд имането, отвъд пазарската количка, каза за Радио Видин авторът:

"Условно може да се каже, че е книга за душата, защото всяка една, особено хубавата книга, е книга за душата. Извън душата няма с какво човек да осмисли, няма сетивността, няма към какво да съотнесе онова, което му се е случило, с онова, което му носи утеха, така че да - книга за душата, но не само за душата, която като се погледне в огледалото и си казва: Гледай колко съм готин! На мен ми се ще да има осветеност в онази част на душата, в която човек, оставайки сам си казва: А може би еди кога си постъпих така или иначе, примерно лошо или благородно. Защо? Всъщност най-големият въпрос на нашия живот, на нашата цивилизация - защо."

Идеята разказите да бъдат събрани дошла след направена биобиблиографска справка за публикациите на Мартен Калеев, по повод 60- годишнината на писателя, според която той е автор на повече от 1500 творби, голяма част от които са публикувани във вестници и списания. Роля за вземането на решението част от разказите да бъдат събрани в том изиграло и наводнение, унищожило част от личния архив в родната къща на писателя във Вършец. Разказите са писани в различни години, а най-старият е на около 30 години. Томчето не предлага готови въпроси, но провокира мислене и сетивност за близост или отдалеченост към важните неща, обяснява Мартен Калеев:

"Трябва да има пробуждане на нежността. Ако някой преоткрие себе си в житейското събитие, което е пресъздадено, да кажем, в моите разкази, защото има хора - живи хора, реални хора, които са станали прототипи на моите разкази. Разбира се, обогатени по някакъв начин от моето въображение, за да станат обобщени, но тях ги боли, те са изпитвали разочарованието, те са разбрали какво е загубата, защото с течение на времето, особено ако четеш книги, ако размишляваш, ако разговаряш с мъдри хора, ще разбереш, че думите имат своя нюанс, своята тежест, която с времето нараства. Колкото повече знаеш, можеш, колкото повече си преживял, толкова по-важна ще бъде за теб думата и толкова повече асоциации ще включва или ще притегля към себе си."

Книгата е издадена от издателство "Захари Стоянов". За корицата са използвани картината "Пътуване" на проф. Теофан Сокерев и фрагмент от "Курбан", защото според Мартен Калеев те най добре визуализират заглавието. Подборът на включените разкази основно е повлиян от дълбочината на житейско послание, което носят творбите:

"Вътре има модерни разкази, които са почти ексцентрични и безкрайно провокативни. Те са по някакъв начин в друг стандарт на реалността, поне така са казвали специалистите, които са ги публикували. Това са били различни уважавани редактори в различни издания, т.е. вътре има и любов, и омраза, има раздяла и срещи, има мъка, която е и споделена или несподелена, има и различни гледни точки за количеството човечност, което човек носи в себе си. Аз се надявам, че читателите, които се осмелят, дръзнат да прочетат моята книга ще запазят своята бистрота и човечност на погледа."