Кохезионната политика през новия програмен период - функция и роля за преодоляването на последиците от пандемията

"Голяма част от тях ще идват от многогодишната финансова рамка с всички не така познати програми - и продължаващи, и нови, и допълнителните средства от Следващото поколение Европейски съюз - пакет, отпуснат за възстановяване на европейската икономика след кризата, причинена от COVID-19."  

Едни от основните ползватели на възможностите на Кохезионния фонд ще бъдат както и досега общините в България. В новия програмен период обаче те, както и всички останали бенефициенти, ще имат достъп до много по-широк финансов ресурс- като средствата от т.нар. планове за възстановяване и развитие, обясни председателят на НСОРБ, Силвия Георгиева:

"Това са ресурси, които Брюксел отпуска на всички държави членки, за да възстановят бързо своите икономики от пандемията. Общините също са част от този голям процес. Ще бъдем бенефициенти на голяма част от средствата, заложени в плана, от гледна точка на това, че сме собственици на голяма част от публичната инфраструктура. Чрез тези средства ще се правят инвестиции в общински училища и детски градини, в социални домове, в здравна инфраструктура, в дигитализация на общинските услуги. Отделно от това в новите оперативни програми отново общините ще могат да кандидатстват за финансиране на своята публична инфраструктура и на най-търсените социални услуги, които предлагат, този път в партньорство- това ще е новото, че ще бъдат заедно, по няколко общини ще правят общи проекти и акцентът този път ще бъде да са с икономическа насоченост."

И понеже Северозападният регион в страната по минали и настоящи статистики е най-слабо развитият в ЕС, какво се очаква за него?

"Това е една от основните цели на тази Политика по сближаване или Кохезионна политика, както се нарича- да се подпомагат по-слабо развитите региони. България получава определен брой средства, но те не бива да се разпределят пропорционално. Напротив, трябва да се концентрира тяхната насоченост към най-слабо развитите региони, за да може в рамките на сравнително кратки срокове, наистина да се достигне това изравняване на стандартите. Областите, които са приоритетни са икономическото възстановяване и зеленият преход. За България са предвидени 11.5 млрд. евро от Политиката за сближаване през следващите 7 години, като най-големите инвестиции от тях ще отидат по 4 основни направления. 5 млрд. ще отидат за регионално развитие, 2 млрд. за заетост, 1.5 млрд. отиват за околна среда и 1 млрд. евро за енергиен преход. Тук вече говорим за този Зелен преход и един по-екологосъобразен начин на живот и икономика", допълва Цветелина Пенкова.

И конкретен пример как с европейски пари може да се постигне изравняване на регионите в страната - в Монтана преди дни бе открито предприятие за нуждите на микробиологичните лабораторни изследвания и диагностика на над 60 инфекциозни заболявания. Производството е реализирано със съдействието на народния представител доц. Борислав Великов:

"Така ще бъде и през този планов период, когато производството е възможно да се доразвие и редица други проекти, които са свързани, да кажем с влиянието на наночастиците на различни пластмаси върху здравето на човека. Друг проект, който е свързан с производството и обработката на храни и напитки при високо налягане.

Много проекти има, които ние трябва да подкрепяме да се развиват и в Северозападния край. По този начин, може би постепенно, с помощта на тези именно Кохезионни фондове ще можем да допринесем и за намаляването на различията между различните региони в страната, а и Северозападния ни край да догони донякъде и по-развитите региони в ЕС."