Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомени за летище Видин

Снимка: Доксия Пекова Личен архив

Летището във Видин днес съществува в спомените на тези, които са работили там или пък са използвали услугите му. Стоян Бързашки е дългогодишен ръководител на летище Видин. Той е роден през 1937 година в село Урбабинци, старото име на сегашното село Тошевци, община Грамада. Завършва прогимназията в родното село. След това завършва специализиран техникум по електротехника в Радомир със специалност силни токове. По разпределение е изпратен на работа в град Русе.

"По принцип, тогава разпореждане имаше на Министерския съвет, всички такива, завършили като мен в тази година, две години се отлагат от военна служба и трябва да служат на народното стопанство. Служихме тия години, след тогава отидохме в казармата. Там две години. След двете години се завръщам на работа в град Видин, като технически ръководител в електромонтажна група. Имах няколко бригади мрежи ниско напрежение. Ел. инсталация на току що започналите строителство жилищни блокове. Осветителни силови инсталации в блоковете. Продължи някъде около две години и нещо. Това бяха първите блокове, които строиха до гимназията едните и другите бяха до музикалната школа, до Телеграф капия. Бях поканен да отида на работа в електроснабдяване. Направих го това нещо. Там работех като ръководител на контролната електроинспекция, към отдел "Разпределение и пласмент на електрическата енергия". Там работих до 1973 г. 1972 г. беше започнало строителството на летището. То беше започнато като селскостопанска защитна база, с дължина на полосата някъде около 800 метра.

През 1973 година Стоян Бързашки е поканен да работи в новоизграденото летище Видин.

"С удоволствие приех, тъй като още в ранните години на техническото си обучение, аз се занимавах още и с авиационни дейности. Скокове парашутни, курсове безпилотни, пилотни и т.н. Това ме накара да отида с удоволствие на летището. До постъпването, месец септември, бях назначен и работех по монтажа на апаратурите и съоръженията. Месец септември става откритието официално на летището. Продължихме да работим след това, като летище, със сутрин самолет и следобед самолет по разписание. Линията е Видин-София. След това имаше един, който трябваше да лети до Варна и до Бургас лятното разписание. Имаше и такива полети. Малко бяха. Оказаха се, че не са рентабилни и бяха прекратени. Това продължи някъде до 2002 г. По времето на министъра на транспорта и финансите, онзи Краус беше и Иван Костов,  те с голямо желание казаха, че този комунистически град не трябва да има химия, не трябва да има вакуумна, не трябва да има ЗРИ, не трябва да има летище и т.н., списъкът е дълъг. Бяха прекратени полетите, след това - заповед за закриване на летището. Летището се закри някъде 2002-2003 г., не мога точно да се сетя. Някои от нещата се предадоха на стопанисване, на съхранение на градския съвет. Преди да бъде закрито се бяха предприели действия по удължаване на полосата, по осъвременяване на авиационната техника, в смисъл наземната техника за летене на самолетите. Достигнахме дължина на полосата 2200 м. Трябваше още 800 м. да става 3000, за кацане на всякакъв тип самолети. Това е било. Аз през това време усъвършенствах себе си. Завърших още две технически училища задочно. И до 1997 г., когато навърших годините и стажа за пенсиониране. Пенсионирах се и оставих колегите да работят. При закриването тях ги разпределиха по София, Варна, Пловдив, за да не ги уволнят и за да не ги съкратят. Това беше хубаво действие от страна на ръководството на РВД. Нашата служба беше към Ръководство на въздушно движение, т.е. РВД. По времето на цялото строителство на летището, бил съм, дето се казва сърцето или непосредствения участник и ръководител на всички неща, които се извършваха на самото летище. Всички полети се извършваха със самолети Ан-24. Аварии не сме имали. Предпоставки за катастрофи не сме имали. Всички моменти бяха хубави. Хората бяха ентусиазирани, настроени много положително."

Ръководството на въздушното движение на летище Видин се е състояло от около 23-ма служители. Работела е и службата "Аерогара" - това са гаровите служители, които са се занимавали с пътници, билети, багаж, чистене и подреждане. Работните смени са били през ден, по 12 часа, т.е. един ден работиш един почиваш.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10