Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

Гостуваме на село Копиловци , община Георги Дамяново. Китно и красиво планинско селце. Освен прекрасната природа, която е и най-голямото богатство на Копиловци, центърът на селото също е много чист, облагороден и поддържан. Въпреки това, обаче основният проблем е, че работни места няма. Съвсем наскоро е закрит шивашкият цех, който осигурявал..

публикувано на 24.01.25 в 11:29
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

105-тото правителство в историята на България обещава върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на гражданското общество, свободата и плурализма в медиите, членство в Еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост.  Приоритети пред новата власт ще са и качеството на живот, с..

публикувано на 23.01.25 в 10:00