Първан Симеонов: Смислено е да се мисли за правителство в този мандат, трети избори вещаят неизвестност

Интервю с Първан Симеонов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Актуалната политическа обстановка коментирахме в "Посоките на делника" с политолога от агенция "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.

Радио ВИДИН: Какво се случва на българската политическа сцена, каква е Вашата гледна точка?

- Живеем в резултата от протестите, започнали миналата година и това, което се случи, е, че тези протести- разумни, справедливи и неуспешни в крайна сметка, защото не свалиха Борисов, но пък направиха невъзможно Борисов да мисли отново за мандат, допуснаха една грешка, за която ние предупреждаваме от много време насам- грешката, че в своята пропаганда очертаха в България една драматична, непоносима ситуация, ситуация, в която има ясно разделение на добро и лошо, ситуация, в която хората искат драстична промяна. Видя се сега, когато живеем вече в резултата от протеста, когато този протест се материализира в парламента, че това не е точно така. Българите, ако искаха драматична, драстична промяна, щяха да приемат повече възможни варианти, партиите на протеста нямаше да имат време и възможност да се карат, а щяха да се возят на вълната на хорското опиянение от промяната. Нищо такова не се случи. Основната партия на протеста взе 600-700 000 гласа. Назад във времето подобни партии са идвали с 1 900 000 гласа, става дума за Борисов и Сакскобурготски. Казано най-общо, протестът удари на камък в момента, в който реши да намери от някъде "чистите хора", внушавайки месеци наред преди това, че има "чисти" и "мръсни", и се оказа, че чисти-чисти, ама разровиш ли, все ще намериш нещо, ако поискаш да разровиш. Т.е. оказа се, че протестът, макар и приключил в площадната си фаза и преминал в партийната си фаза, внушаваше някои неща, които не е в състояние сам да изпълни. Това е голямата картинка, а малката е проста- скараха се "Демократична България" и Слави Трифонов. И на двете места е много високо самочувствието. Свестни хора са събрали, според мен са пресилени приказките за някакво задкулисие, обаче егото и от двете страни може би се е оказало силно. Слави Трифонов, понеже не е политик, не е свикнал да има необходимост да преговаря, да е дипломат, да се съобразява, нещо явно се скъсаха нервите. В общи линии това е ситуацията.

Написахте, че протестът вече официално приключи.

- Да, защото се скараха главните агенти на протеста. Това е краят на един цял цикъл в политиката. Те започнаха да се обиждат и то леко детински да се обиждат. Трябва да кажем в името на коректността, че Христо Иванов до последно държа отворена вратата, доста разумно, защото знаеше какво ще стане. Но стана каквото стана. Заради това бих казал, че протестът приключи като етап.

Станаха ли партиите на протеста от антистатукво- системни партии?

- В българското общество има един друг разлом, който проличава, и той е разломът между прозападната интелектуална общност, космополитната либерална прослойка, главно базирана в София и няколко от по-големите градове, и всичко останало. Това е България на две скорости и води до една изключително тежка ситуация, в която понякога се губи диалогът по цивилизационни причини. Най-малкото едните викат на другите, че са чалгари, а те им отговарят, че са соросоиди. А Слави Трифонов като политическо явление е сравнително близо до това, което Борисов беше. Аналитичната общност предупреждава за това отдавна. Това се случва в момента- либералните градски прослойки, привърженици главно на мрежата на "Демократична България", като че ли бяха преглътнали това и очакваха Слави Трифонов- добър, лош, все пак да е някакъв агент на промяната. Сега се оказа обаче, че той отряза някои техни идеи, а те се сетиха отново, че той е същият като Борисов. Това е разделението в България. То в момента най-ясно се олицетворява от разделението Слави Трифонов/"Демократична България". Това са различни типажи граждани на България- едните са застрашени от маргинализация представители на по-малки населени места, а другата страна е по-скоро елитарна, по-скоро столична, прозападна, либерално настроена група, обширно подкрепяна от новото поколение студенти, предимно в чужбина. Т.е. с отварянето на света расте такова поколение. От друга страна, в България, заради силните регионални различия и социални неравенства, живее и съвсем друг тип хора. Така се получава България на две скорости, която видяхме донякъде в този културологичен сблъсък по оста "Демократична България" - Слави Трифонов.

Кой печели от този сблъсък?

- Печели Борисов в конкретния случай, защото ако Слави се минимизира и повлече след себе си "Демократична България" в цялата тази каша, пък дори и президента Радев, естествено, че Борисов може да потрива ръце. Строго погледнато, всички ние като общество печелим и много ценен урок- че всички тези бързи, драматични, драстични решения, които понякога партии като тази на Слави Трифонов предлагат, са несъстоятелни. Но реално не виждам голяма печалба от това, че страната се придвижва към перфектна буря, в която ще имаме COVID, миграция, инфлация и политическа криза на едно място. Нищо хубаво не виждам в това и се надявам, стискам палци, все пак да се създаде някакъв кабинет, близък по звучене на служебния кабинет, защото той има авторитет, който поне до пролетта да успее да постави България на релси, а после да ходим на избори.

Виждате го като резултат от третия проучвателен мандат?

- Най-логично, ако въобще се случи. Не е никак много вероятно, но виждам, че има усилия в тази посока и от БСП, и от "Демократична България"- от "добрите стари партии"- едната наследник на силите на статуквото от времето на прехода, а другата наследник на реформаторската традиция от времето на прехода, червени и сини, класиката. Но в момента червени и сини сумарно правят някъде около 70 депутата, такава е иронията на съдбата. Такъв отечествен фронт е много трудно да се постигне, но все пак разчитам и на разума на останалите парламентарни групи. Важното, което се случва в последните години, е един процес, който отдавна сме забелязвали, това е исторически важен процес- да се съберат сини и червени на едно място- това не е било. Ние, политолозите, отдавна казваме, че натам се върви, т.е. създава се един общ фронт срещу ГЕРБ. Репетицията за този общ фронт видяхме на местните избори в София, където Мая Манолова точно с такава синьо-червена подкрепа на балотажа за малко не спечели. После го видяхме и на протеста, а сега може да го видим и в директен порядък. Тук идеалното опосредстващо звено е Мая Манолова, защото тя има и синя, и червена легитимация в гарнитурата, която е създала. Според мен това е и най-логичното място за третия мандат.

При хипотеза за трети парламентарни избори тази година ще се промени ли нещо в разпределението на силите?

- Вече наистина не можем да гадаем, става съвършено непредвидима обстановката. Случват се едни процеси на махало, които не подлежат на систематично обяснение, защото се появяват твърде много случайни или извънредни фактори. Но логиката би била битка за интерпретациите на тема "кой е виновен". В тази битка имам чувството, че по-скоро повече шансове да загуби има Слави Трифонов. Той е добър комуникатор, добре иронизира опонентите си, но това ново поколение, владеещо най-вече социалните мрежи, категорично може да обърне в следващите месеци разказа, така че да излезе виновен само Трифонов и в интерес на истината ще има и доста основание. Възможно е също така ГЕРБ отново да се окажат първи. Възможно е "Демократична България" да расте, защото изглежда като единствената разумна сила на терена, т.е. сила, която иска и промяна, и все пак има някаква експертиза и диалогичност. Другата подобна сила е БСП, която иска промяна, но има и план, те акцентират на това, но пък е затворена в някакви рамки. Тук големият въпрос е около бариерата- ще влязат ли радикали. Има още един голям въпрос- каквото и да стане на тези избори, дали ситуацията няма да изглежда още по-патова. Представете си ситуация, в която в парламента отново има радикални сили и ГЕРБ отново е пръв. Отговаря ли това на обществената поръчка, която протестът зададе през последната една година? Така че смислено е да се мисли за правителство в този мандат, защото все пак този мандат е достатъчно представителен- на база на две гласувания се стигна дотук. Третото гласуване вещае неизвестност.

В тежка политическа криза ли сме и има ли изход?

- Строго погледнато, не се случва нищо страховито, би трябвало да имаме силите да го преодолеем, на много места сме виждали подобни кризи. Голямото притеснение е друго- че ей така, леко, даже от скука, виждате какво си причинихме. От такива приказки за генерални промени, рестарт на държавата и пр., си причинихме тази импотентна политическа ситуация. Притеснява ме, че вместо да си вземем урок от това, може да отидем на още по-дълбоко. Може някакви хора да започнат да приказват за промяна на конституционния ред, да кажат, че парламентаризмът не става, да заговорят за президентски републики... Най-силният аргумент срещу тези прищевки е точно сегашната ситуация. Когато решихме, че е много важно да си рестартираме изцяло държавата, ето какво си причинихме. Вместо да направим една нормална промяна, с една нормална ротация във властта, Борисов вече не е във властта, получил си е заслуженото, следващите да дойдат..., ние решихме, че сега вече ще правим нещо грамадно и какво грамадно- накрая изключително бледа, неубедителна заявка от страна на Слави Трифонов за управленски кадри. Това са хора, които очевидно са успешни в своя бизнес, уважавани в своята сфера, но това не са политици. Ето до какво води заблуждението, че трябва да махаме политиците и да идват някакви други. Не, напротив- политиката е за политици. В тази ситуация, в която си причинихме това, ако някой реши да приказва сега да вземем да променим и конституционния ред- ние, както се казва, една власт не можахме да променим като хората, а представяте ли си да променим правилата на играта въобще. Изключително съм скептичен и искрено се надявам да не се тръгва в тази посока.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

Споделете

Първан Симеонов: Смислено е да се мисли за правителство в този мандат, трети избори вещаят неизвестност

БНР подкасти:

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

Какви проблеми създаде абсурдът с двойната минимална заплата?

За БНР

Радио Видин